КiЛЛАFOPNИЯ - част III

Следващите моменти из градчето и оживената му главна улица бяха почти вълшебни. Оттеглихме се от моите работни кахъри, от жегите на Вегас, от скуката и безперспективността, потънахме в пазарчето, което местните организират всеки вторник. Ягоди, малини, къпини, орхидеи, сирена, рози и мед...музиканти, гимнастици и странни типове. Всичко това на петстотин метра по главната улица!




Има един вълшебен момент през късния следобед, когато всяка снимка става като картичка. А ако я правиш на брега на Тихия океан, по тясната алейка до плажа, където всички местни карат колело, скейт, или просто тичат, пречкаш се – спрял насред оживената безмоторна магистрала, заблян в някоя палма, пеликан или калифорнийка, щракащ с фотоапарата – динамиката на момента изглежда още по-пленителна. Това е един от моментите, в които животът около теб кипи, а ти си се оттеглил някак встрани и само наблюдаваш. Безвремие...


Приспиването на Сами по непоклатимо правило е в 19ч. В 19:10 вече стъпвахме на пръсти и обмисляхме защо ли не сме си взели нищо за вечеря...
Имам един прекрасен детски спомен. Как една вечер по тъмно, наш’те ме пратиха до „СДС-то” за хамбургери. СДС-то беше първото място във Варна, където можеше да си купиш сандвич със зеле, салам, майонеза, кетчуп и горчица и да го наречеш „хамбургер”. Родителите ми не го харесваха, но аз го обожавах. И за това, в моя чест една вечер ме пратиха да купя за вечеря. За мен това беше един енигматичен свят на хора по ризки и тениски, изпълнили главната улица на Варна в омайната лятна прохлада. Толкова много народ! А аз за първи път разбирах как животът кипва щом горещото слънце се е скрило. Беше знаменито чувство!
В Санта Барбара е същото. Изкарай светлината и цветовете от картината на живота и той се разбуява още по-силно! Хора, пътища и автомобили хукват към ресторанти, клубове и дискотеки. А бяхме млади и бездетни, щукахме и ние от реге парти на парти от 80те. Ядяхме пица и се разхождахме по плажа посред нощ. И то до преди няколко месеца! Но за радост, сега имахме ново призвание и виждахме нещата под нова светлина.
Дни наред не се сетих как се казваше актрисата, която видях по улицата. Нито в кой филм участва. Но в крайна сметка я открихме по интернет.( Maggie Gyllenhaal – знам, че никога не сте я чували, но като я видите ще се сетите) Без охрани, папараци и претенции си вървеше под ръка за някакъв мъж, на който не обърнах внимание. А ако е бил съпругът й, значи съм видял двама известни актьори, ама нали съм си прост и не се заглеждам по мъже!
Свещи, вино, мексикански такота и вегетарианска салатка...дългият ден приключи късно късно за родителите – към 22ч.
Виното...не само прекрасен символ на мъдростта и глупоста вкупом, но и вълшебен елексир за заболели от ежедневие мозъци; виагра за душата; лаксатив за езика!
На следващата вечер, след обичайният ден на безкрайно вървене измежду ресторантчета, магазинчета и кафененца, купихме ефтина бутилка с прекрасно вино от Чили. (Идеален пример за експлоатация на ефтиното от западния свят!) Десет години в бутилката! Натрупало мъдрост и опит, виното отпускаше езиците ни докато гледахме приспаният Сами на камерата и си говорихме със собственика на хотелчето, бучвайки си от калифорнийските сиренца и маслинки.
Нали ви казах, че на седмото посещение вече си със специален статус и пиеш с шефа! А и май с удоволствие жертвам един чифт панталонки, и предпочитам да взема камерата, за да гледам как Сами спокойно си спи, докато нищя култура, политика и спомени.