Search This Blog

Saturday, January 26, 2013

Поглед към сега



26.01.2013.
Brisbane, Australia



Днес е денят на Австралия. Представяте ли си? Аз живея в Австралия. Много е странно. Отдалечеността на света не ме е притеснила ни най-малко. Напротив. Чувствам се далеч от тревогите, от нервите, от контрола, от войните. Сякаш съм в друго измерение, където просто може да се живее нормално. Приятно е. Не ми липсва много. Само някои от вас – които четете.

Денят на Австралия. Съседите под нас имат огромно парти. Аз съм седнал на балкона, допивам бутлка розе след обилен обяд от „пържени картофи” (всъщност печени на фурна, за да избегнем олиото) и зелени новозаландски миди. Moules frites. Отдавна не ми е било до писане на каквото и да е. Но днес виното трябва отново да е отключило килията на музите ми и те са излетели, за да ме обземат в тъмния си танц на неизвестността, да ме поведат по пътищата на несъзнаваното ми и да ми разкажат за мен. Да дадат възможност на вас да наблюдавате живота ми от страни. Да надничате. Защото сигурно стоите пред компютъра с чаша кафе или вино и се чудите защо ли сте отделили толкова време на екрана, след като можехте да го споделите с тези до вас. Но всички имаме нужда от това уединение. Разбирам ви. Аз самият правя точно това. Уединявам се, надничам, търся, губя и намирам.

Надул съм музиката в ушите си, защото празнуващите съседи имат не само благоразумието да крещят и да се мяткат из басейна...приличат ми на цаца във фритюрник. Водата кипи, те крещят и не си дават сметка, че животът им е толкова безсмислен като на малките рибки, отдавна предали богу дух, живяли също толкова тъп живот като повечето хора. Но не за това съм си надул музиката. Всъщност най-големият им грях е, че слушат РАДИО. И то не музика, а някакви други идиоти, които казват на малките хамсийки какво да правят, какво да слушат, как да празнуват и кое е ‘готиното’ тези дни. Целта на тези водещи е да си намерят достатъчен контингент от последователи, за да се почувстват по-уверени в себе си, в суетата си и да си докажат, че съществуват. Ето, че успяват. Съседите крещят и празнуват, и се мяткат като риби точно защото им е казано, че това е забавно.

Но истината е, че това се случва рядко. Комплексът в който живеем напомня по-скоро атмосферата на почивна станция на „Златните”. Ден и нощ (като се изключи едно китайско детенце, на което късно посреднощ и рано-рано сутрин съм пожелавал да му бъдат изядени всичките играчки) тук е пълна тишина. Прекарваме много време на терасата си. Я с кафе, я с вино, я с филмче. До нас листата на палмите шумулят, кукабарите се хилят, враните пеят и крещят, папагалите издават звуци като разскърцани феродови накладки...природата е част от живота тук. Небето е пълно с птици. Ибиси, папагали, врани, чапли. Врабчета и гълъби няма! Не ми липсват. Гекотата тракат все едно крадец почуква с камъче по стъклото ти преди да отлепи отрязаното кръгче и да се промъкне при спящите. Дъждът...дъждът е толкова мощен! Завива ни безмилостно с апокалиптичното си одеало, заслепява ни, дави ни и изчезва безследно точно както се е появил – от ясно небе.

Животът е прекрасен. Най-после. След толкова много въпроси, несигурност, мизерия и тормоз. Сякаш си предплатихме за мъничко покой.

Но важното е не да се наслаждаваме само на удоволствията. Важно е да се научим да се радваме на мига. Да го прегръщаме и усещаме. С пълна сила. Звуците, миризмите, светлините, докосванията, мислите, сърцата. Защото днес е единственото сега.

А утре е вчера.

Saturday, January 19, 2013

Лафове

-Сами, на какъв език говорят китовете?

-На китайски!

***

-Сами, я да видя, имаш ли още едно ухо? Аа добре - две са!

-Ама те цял ден са там!

***

Мамо, айде повече да не обичаш тати, а само мен!

Thursday, January 17, 2013

Are we capable of making a difference in the world?

I spoke to Green Peace activists today. One of them - a girl - actually started crying. 'Nobody cares! I tried stopping and talking to so many people! I don't ask them for anything, just want them to know...the Great Barrier Reef could be devastated and nobody cares.'

I felt so bad. I was also in a hurry but could not believe that no one EVER seems to care about the important things in life. We are all digging deep in our own holes, looking down, and letting life pass us by while at the same time politicians do with us and our world whatever they want.

Well, I decided to try and make a difference. This here is my attempt to fight the world. So, join me! Prove to me that it's possible! That our voices CAN be heard!

Read through the links, watch the videos, sign my petition and spread the word! Let's make it happen! And if we lose this battle, I am ready to give up and denounce humanity one last time.

The Great Barrier Reef is in danger! Sign my petition here!

READ AND WATCH THIS

AND THIS

Wednesday, January 16, 2013

Is Your Diet...CRUEL?

Buried in problems, politics, poverty, disasters or mere oblivion we forget to look around and land a hand to those around us. What's left for the other inhabitants of our planet. NO time left! Everyone for himself.

I remember watching this film years ago, called Earthlings. It's narrated by none other than Joaquin Phoenix. I was devastated. But time goes by and we tend to forget. So here is a good reminder. I know I did what I could. I still learn and I still err. But I know one thing for sure. Doing nothing is not an option. So, dear friends, this is the painful truth. I loaded it to my dropbox especially for you. Watch it, think about it, spread the word and become less egocentric and more compassionate. It doesn't take much!



Watch or download the movie here!

Stay cruelty-free, positive, healthy and informed! And if you do want to be healthy and cruelty-free, here's a piece of information that can help you eat better.

 

Sunday, January 6, 2013

Лафове

Мамо, аз ще ти правя куклен вятър сега!

***

Прибира си играчките в стаята и не спира да мърмори: It's so hard! It's so hard!

***

А: Сами, колко красиво личице имаш!
Сами: Да, мамо, а тати си няма красиво личице, нали?

***