Замъци, отлежали вина и вмирисани чорапи...предпоследно..обещавам!

Вече всички части са написани тук

В крак със...стадото

Имало едно време едно царство. С векове това царство се славело с редиците неудачни решения на властниците и народа си. Рядко имало случай в историята му нещо да тръгне "като хората". И от безбройните кръстопъти царството винаги избирало неправилният. До такава степен свикнали черните овчици да вървят по острите чукари на къръщината, че скоро приели пътя си за съдба и дори да виждали пред себе си печеливша алтернатива, все пак избирали губещата, за да спазят традициите си.

А тази традиция се подкарала от лето 681во и така навеки! Първо земята която избрали първите ханове била доста по-на изток от това, което щяло да се превърне в лоното на бъдещата световна цивилизация. Съюзили се Болгарите с простата, смотана земеделска пастмина на славяните и били притопени от тях. Скоро след това се присъединили към "православната" вяра, която завинаги ги закопчала да гледат на изток и да въздишат по "запада". Не могли да се справят с турците...но когато след време се намерили хора, които да ги организират и спасят, те ги предали и продължили да си робуват и да леят кръв. Плащали кръвен данък след кръвен данък. Имали традиционният късмет да са все от губещата страна в световните войни, останали под 'закрилата' на Мать Россия и се полакомили, бидейки прост славянски народ, вместо да заработят сами богатството и славата си, да откратднат като едни обикновени разбойници от богатите, но сега се наричали "партизани" и искали да го направят легално. Ето защо поели по пътя на комунизма. А и така искал изтокът.

Разбира се, озаконяването на кражбата и 'отчуждаването' се превърнало в национално съзнание. Крадяло се време, защото каквото и да правиш, пак ще ти платят, та защо да работиш? А скоро се стигнало до крадене на тоалетна хартия, винкели и човешки свободи. След като се пукнал гигантският грозен, панелен комунистически балон, българите решили да крадат по нови начини, но отново спазили традицията. Продължили по пътя на черната овца - да не творим, а да рушим!

След двадесет години най-после започнало да се заражда нещо ново - едно непокварено и непопарено от комунизма поколение мислело по нов начин. Огледало се поколението и осъзнало, че след комунизма и годините на разруха и масово крадене, е останала само бездушна сивота и гъзоблизка партизанска гнусоч. Ръбати статуи, паметници, монументи и пантеони на партизани, шмайзери и безмозъчни борци за 'свобода' (на кражбата). Та, вероятно вдъхновен от гении на модерното улично изкуство като BANKSY някой опитал да направи нещо смислено от малоумщината на бащите, дядовците и пра-дядовците си. След като някогашните гъзоблизци си били заминали, сега останали да стърчат техните езици, които не ближели така добре 'на запад'. Но новите гъзоблизци били твърде заети да крадат от запада, затова не им пукало да се простят с чукарите на соц-изкуството (дори несъзнателно продълзавали да го творят..за невярващите, моля - погледнете 'скулптурите' в парк Заимов - София. Там някой се е постарал да овековечи епохата на бетон и араматурно желязо, сякаш не е цяла България осята с тях). Затова, ентусиастите, повлияни за първи път от нещо красиво, вкарали един от тези монументи "В крак с времето".


Извила се буря! Намерили се дори и 20-годишни празноглавци, младежи-комунисти, които тъпо блеели и пригласяли да 'народното негодувание'. Тъпи, същества, вярващи в добротата на човешката раса, а което е по-лошо - в честта на българската раса, желаели да върнат комунизма, за да стане отново "хубаво като преди" (едно преди, което те не са виждали, в което аз израстнах, гледайки жадно витрините на Corecom и мечтаейки си поне един път да се наям на банани). Нарамили парцалите и под прикритието на нощта измили първият опит на държавичката си да се освободи от веригите на старото време!

Защото в България прогресът е забранен! Защото това е традицията ни: когато от обикновените хора изникне водач, да го спираме, предаваме и бесим. Защото се намираме в европейския анус и не ни остава нищо друго освен да живеем като глисти!

И така, завеки!

Амин (православен)

От цикъла "Крилати Самешки Фрази"

Сами е толкова голям и интересен, че не мога да откъсна очи, уши, ръце и сърце от него! И двамата с "Мама Али е най-прекрасната" се топим от радост, нежност и щастите, а аз здравата изоставам с дисертацията, подари едно свое невероятно качество - "турбонеорганизираност".

Но как да учи човек, когато трябва да се ослушва, за да не изтърве някой от великите крилати фрази на нашето 2-годишно смешниче:

6-6.30 сутринта: "Готовоо! Нашпинках се, отивам да карам колите и да играя" (това е събуждането всяка сутрин! Има слухове, че дори казал нещо като "Мисля да ставам")

"Мама и тати, искам ви!"

"Тати, обичай ме!"

с размахан пръст: "Тати, оставям тук скейта, да не си се качил" (аз се качих и той ми се скара)

"Аз съм скаран!"

докато ака на гърнето: "Пишай дупеее"

вдигам го от следобеден сън: "Къде ми е мамата ми?"

"Аз нали не съм за красота?"

пак с размахан пръст: "Тате, ти няма да си слагаш маска с лимони! Тя е на мама! Разбра ли ме?“

 и за десерт:
попитах го мога ли да му опитам закуската: "Ама разбира се бе, тате, че може да си вземеш от закуската ми, заповядай,  вземи си!"

да си татко е вълшебно!

Dear reader!

Dear reader,
I am so happy that you are reading my posts! It just couldn't make me want to write more! Making you laugh, smile or sigh is my total pleasure and I hope I will always be honored to do this.

I have, however, met certain criticism. And I take it constructively. I have had complaints from both sides of the ocean that I only write in English or Bulgarian and this way, half of my audience is unsatisfied. Therefore, I searched for the help of my friend - Google translate. And, oh, great success! I posted the first  few abstracts of one of my favorite posts and miraculously, Google translated it for me! Well, it wasn't the same, but it made it funnier! SO, without further a due, here's my first electronically translated post:

BG:  Ако си спомням правилно, един късокрак пингвин и една крава стояха с нас на спирката, но вече бях много скапан и не виждах добре. Валеше дъжд, беше ми студено и никак не ми беше до висене по спирките в три сутринта. На всичкото отгоре бях писал курсова работа между полунощ и момента, в който се наложи да излезем в мразовитата Манчестърска нощ и да се заклатим към автобуса. Чакаше ни цяла нощ път. Но въпреки студа, дъжда и умората, имаше няколко прекрасни обстоятелства, които топлеха сърцата ни като парно под юргана.


Та в автобуса - тъпканица. Пияни вампири се натискат с медицински сестри и монахини, а супермен се бие с невидимия. Едва се добрахме до безопасно място, далеч от вратата, близо до стълбичките за втория етаж на автобуса и близо до една мила групичка сънародници, които разбира се си говореха как са голямата работа, "пък тез тъпити англичани нищу ни разбирът и Бербатов е най-готиния и ний сига ут купона напрао на самолета". Но вниманието ми, макар и често да изпитва мазохистичната наслада да се фокусира върху родната реч в чужбина, да прави лупинги и да изпитва спазми от почуда на използваните "термини" и теми, беше привлечено от странен шум.

Абе, вали в автобуса ли? Какво пръска така? Поглеждам иззад стеничката, нагоре по стълбата към втория етаж на автобуса и, о, радост! "Ууааагггррр"! И от устата му на горкото студентче - безспирен извор на чудотворна отвара! Направо от втория етаж, като от живописен водопад по стълбите подскачаха зрънца от грах и царевица, с миризма на прясно пиленце и водка. Благодарение на кинетичната енергия, която натрупваха с падането, ударът им с пода на движещия се автобус предизвикваше жива картина на вълшебно подскачащи пуканки с доматен сос!  

 EN: If I remember correctly, a duck-legged penguin and a cow stood with us at the bus stop, but it was very rotten and could not see well. It was raining, I was cold and it's not until I was hovering at three stops in the morning. On top was written coursework between midnight and the time the need to go out in freezing Manchester night and zaklatim to the bus. We waited all night time. But despite the cold, rain and fatigue, there were some wonderful circumstances that warm our hearts as heating under the quilt.

So on the bus - jam. Drunken vampires are pressed by nurses and nuns, and superman fight invisible. Only well to a safe place, away from the door near the stairs to the second floor of the bus and near a nice grupichka compatriots, who of course were talking how great work, do Brits enjoy shitty nishtu understand us and Berbatov is the most cool and we, Sigal ut naprao party airplane. " But my attention, though often feels masochistic pleasure to focus on native language abroad to loop and to experience spasms of amazement to use "terms and topics was drawn by a strange noise.

Well, it rains on the bus right? What spray it? Stenichkata look round, up the stairs to the second floor of the bus and, oh joy! "Uuaaagggrrr! And from his mouth to the poor studentche - perpetual source of miraculous potion! Jump from the second floor, by a picturesque waterfall stairs leaping grains of peas and corn, with the smell of fresh chicken and vodka. Due to the kinetic energy gained by the fall, the impact with the floor of a moving bus aroused vivid picture of a magical bouncing popcorn with tomato sauce!

And if you still don't understand it, well then I suggest you learn better English ;-)

A gift idea...

This is where I'd like to be taken, say for my 40th, or ok let's say 50th birthday.

In the meantime, I can at least suggest a gift idea to you. If you are already rich and have seen it all, why not surprise your loved one with a special gift ;)...

alkA, start saving, please ;)

And I thought he was a skater!

 

 
But this seems to be the true happiness these days!

kikiricite :)

Life-changing!

Dear friends,

It is not a common occurrence to find a life-changing book. Rarely is a life-changing book as absolutely important that it could actually help us live a better, healthier life and possibly help those around us.
I am always skeptical when someone tells me things like that and as I always do, approached this in disbelief. But I couldn't be happier that I did! I only wish I had known all this sooner....I could have helped more.

So, here's the book:

Download it here for free! (click "free download", wait for however long it tells you to and click download. let me know if the link doesn't work and don't worry, it's a safe link!)
Please, please, please share your opinion and approach it with an open mind! The sooner you read it, the better!

I hope you enjoy it and I hope to have helped you in my own way...this time not with humor.

Scientific proof of the existence of love.

I just found out the scientific proof of the quality of love! Love is amazing and omnipotent, as it is highly falsifiable (testable for errors, put to the test) but not yet falsified. This means that we don't constantly try to prove it, which would say that we're never quite sure of its existence, but rather that we announce that it IS and let it withstand the blows of life!

So it's actually true that what doesn't kill us makes us stronger! Therefore, now we're stronger than ever before.

...

ok, I need to be done revising for there exams, because next thing I know, I'll be blogging in statistical symbols.

The new perspective in life, though...that's an insurmountable experience.

At least now I know - Love is Love is Love is Love!

May 18th x 14!

May 18th...better than my birthday! We've shared 14 May18ths!

I wish to be with you for all the rest of them. Forever!

Тhis is what we're made of:

the Wall.

Life has its mysterious ways to get to us...to open our eyes and show us that we're LIVING it at this very moment and that the least we can do is look around and try to grasp what is happening to us "while we're busy making other plans" (Lennon).
There are some extraordinary, surreal events that shake us to our core, so as if we've fallen too deep into the abyss of oblivion, we can have a chance to wake up again.
There are no words. Simply no words to describe the magnitude of such a feet-sweeping, mind-boggling, ground-breaking, illusion-shuttering event as seeing "The Wall" live, performed by R. Waters. All day today I feel...puzzled and slightly sad. For I cannot fathom the emotions this mental thunderstorm evoked in me.
I just know: I am thankful for being blessed to see this...but most importantly, for sharing it with my most-beloved one.

I am drunk with emotions...and for the first time it makes me feel like a petty little shit. And, surprisingly, this is an empowering feeling.

My first attempt at cooking pizza

And after 90 minutes of slaving in the kitchen, I present to you...

...mulch!