Search This Blog

Wednesday, June 22, 2011

В крак със...стадото

Имало едно време едно царство. С векове това царство се славело с редиците неудачни решения на властниците и народа си. Рядко имало случай в историята му нещо да тръгне "като хората". И от безбройните кръстопъти царството винаги избирало неправилният. До такава степен свикнали черните овчици да вървят по острите чукари на къръщината, че скоро приели пътя си за съдба и дори да виждали пред себе си печеливша алтернатива, все пак избирали губещата, за да спазят традициите си.

А тази традиция се подкарала от лето 681во и така навеки! Първо земята която избрали първите ханове била доста по-на изток от това, което щяло да се превърне в лоното на бъдещата световна цивилизация. Съюзили се Болгарите с простата, смотана земеделска пастмина на славяните и били притопени от тях. Скоро след това се присъединили към "православната" вяра, която завинаги ги закопчала да гледат на изток и да въздишат по "запада". Не могли да се справят с турците...но когато след време се намерили хора, които да ги организират и спасят, те ги предали и продължили да си робуват и да леят кръв. Плащали кръвен данък след кръвен данък. Имали традиционният късмет да са все от губещата страна в световните войни, останали под 'закрилата' на Мать Россия и се полакомили, бидейки прост славянски народ, вместо да заработят сами богатството и славата си, да откратднат като едни обикновени разбойници от богатите, но сега се наричали "партизани" и искали да го направят легално. Ето защо поели по пътя на комунизма. А и така искал изтокът.

Разбира се, озаконяването на кражбата и 'отчуждаването' се превърнало в национално съзнание. Крадяло се време, защото каквото и да правиш, пак ще ти платят, та защо да работиш? А скоро се стигнало до крадене на тоалетна хартия, винкели и човешки свободи. След като се пукнал гигантският грозен, панелен комунистически балон, българите решили да крадат по нови начини, но отново спазили традицията. Продължили по пътя на черната овца - да не творим, а да рушим!

След двадесет години най-после започнало да се заражда нещо ново - едно непокварено и непопарено от комунизма поколение мислело по нов начин. Огледало се поколението и осъзнало, че след комунизма и годините на разруха и масово крадене, е останала само бездушна сивота и гъзоблизка партизанска гнусоч. Ръбати статуи, паметници, монументи и пантеони на партизани, шмайзери и безмозъчни борци за 'свобода' (на кражбата). Та, вероятно вдъхновен от гении на модерното улично изкуство като BANKSY някой опитал да направи нещо смислено от малоумщината на бащите, дядовците и пра-дядовците си. След като някогашните гъзоблизци си били заминали, сега останали да стърчат техните езици, които не ближели така добре 'на запад'. Но новите гъзоблизци били твърде заети да крадат от запада, затова не им пукало да се простят с чукарите на соц-изкуството (дори несъзнателно продълзавали да го творят..за невярващите, моля - погледнете 'скулптурите' в парк Заимов - София. Там някой се е постарал да овековечи епохата на бетон и араматурно желязо, сякаш не е цяла България осята с тях). Затова, ентусиастите, повлияни за първи път от нещо красиво, вкарали един от тези монументи "В крак с времето".


Извила се буря! Намерили се дори и 20-годишни празноглавци, младежи-комунисти, които тъпо блеели и пригласяли да 'народното негодувание'. Тъпи, същества, вярващи в добротата на човешката раса, а което е по-лошо - в честта на българската раса, желаели да върнат комунизма, за да стане отново "хубаво като преди" (едно преди, което те не са виждали, в което аз израстнах, гледайки жадно витрините на Corecom и мечтаейки си поне един път да се наям на банани). Нарамили парцалите и под прикритието на нощта измили първият опит на държавичката си да се освободи от веригите на старото време!

Защото в България прогресът е забранен! Защото това е традицията ни: когато от обикновените хора изникне водач, да го спираме, предаваме и бесим. Защото се намираме в европейския анус и не ни остава нищо друго освен да живеем като глисти!

И така, завеки!

Амин (православен)

No comments: