КМЕТЕ – ТИ ме направи ЕМИГРАНТ!

Преди 10 години една гадна низша и корумпирана политическа твар разруши една прекрасна инициатива. Кметът на Варна - Кирил Йорданов унищожи фестивалът, който бе започнал да се превръща в символ на силата на българската ъндърграунд мнузика - Freemind.

След като през 2002-а най-наглият политически престъпник "Цар Киро" заключи вратите на "Комикс" и изгони поне 1000 млади хора от Варна, защото били "пияни пънкари", и почерни фестивала - обявен за борба срещу наркотиците и насилието - на първа страница на националните ежедневници; след като раздуха из цялата държава небивалици за това какви хора се събирали в града и колко деструктивно му се отразявали, Киро подписа поредната си милионна сделка, надигна поредната си бутилка и продължи сам да руши родния ми град.

През 2003-а със сетни сили и последни спестявания (по-точно с парите, които бяхме събрали от сватбата си) организирахме Freemind No5. Този път "с подкрепата на община Варна" или по-точно след като дни наред висях по опашки за да подавам молби и да изисквам одобрения за провеждането на фестивала, отказвайки да мина по каналния ред "с рушвет да купя кмет". След като получих РАЗРЕШЕНИЕ от общината за провеждането му, намерих залата запечатана с "бандерол" от общината до второ нареждане.

Така, кметът на Варна унищожи една от най-чистите и позитивни инициативи - да ангажираме младите хора с музика и позитивно послание и да ги запалим по идеята, че агресивната музика може да бъде свързана с висши цели.

Ето защо напуснахме България заедно с моята любима съпруга - разочаровани и отвратени. Бяхме разбрали, че за да постигнем нещо там, ще ни се наложи да храним системата с рушвети вместо с идеи и да се блъскаме с телета в железницата на властта.

През идните години тъгувахме и мечтаехме да се върнем и да заживеем отново в "Българийка"-както я наричахме, но с всяко прибиране намирахме родния си град все по-отвратителен. Занемарен, с паметници - без паметници, с нови плочки, без нови плочки, с преливащи смардящи кофи за боклук, с велосипедна алея- удвояваща проблема с трафика вместо да го разреши, с коли паркирани по тротоарите, с гигантски ями по улиците, в които не само колите, но и хората се потрошаваха, с лъскави Бентлита паркирани пред лъскави кафенета, с пищни коледни окраси, пълнещи джоба не на кой да е, а на съпругата на цар Киро.

И така, нека това се знае - Киро, ти си причината не само моето семейство а и десетки, ако не и стотици млади хора да се отвратят до смърт и да напуснат родината си! Ти си причината поради която сега не желая да се прибера в този мръсен, потрошен и продаден на ТИМ град! Ти си причината огромните музикални фестивали сега да се случват в Каварна и Бургас, привличащи хиляди посетители, туристи и инвестиции - там! Ти заслужаваш не изгонване, а съд; не къщи в Ница и Швейцария, а затвор!

И не! Не дължиш "изявление" пред медиите за решението си дали да бъдеш кмет, а дължиш горещи извинения с подвита опашка към Варненци, към хората по улиците и към мен! Дължиш милионите си на Варна и доживотен труд по улиците на града - с метлата - защото единствено така можеш да се опиташ да почистиш гнусотията, която създаде!

Our Daily Poison

Define food!

Don't do it for me, do it for yourself. What is the reason we shop, cook, taste, learn, socialise, dine, etc.? No matter how you put it, food is our source of energy. Therefore, food = life. Easy enough, as No food = No life!

But something we all forget from time to time is that food is an external object that we allow into our body. Often without much thought, we take a strawberry, a biscuit or a peanut and faithfully inject it into our own core. And we do it on the basis of two main aspects of blind faith: 1. That what we put in our mouth is actually FOOD (meaning a source of energy, rather than a substance to fill our stomachs and fool us that we're not hungry any more) and 2. That IF it is harmful in a way, or contains harmful substances, our body will be clever enough to get rid of what hurts us and only keep the good stuff.

But we are often wrong in both beliefs together. And the result is: disease. And unfortunately today it is SO difficult to stay away from disease, that every single one of us knows or loves somebody that is suffering or dying from incurable diseases. What happened with cancer? I distinctly remember how terrified I was of AIDS. Now all of a sudden, I don't hear about it anymore. Somehow it's under control? All of a sudden people live with it? But whatever happened with cancer? Have you ever been more exposed to news of cancer than today? It's everywhere I turn. I've lost friends and I've lost relatives. And I know that when I was growing up it just wasn't that common!!!

I myself explain it to a large portion with one thing: Our Daily Poison! And whilst I may add stress to the list of daily poisons, I may say that we have less control over stress but can have much more control over what we put in our bodies.

Why is it that McDonalds hamburgers last forever? Did you know? Why is it that I bought baby spinach two weeks ago and forgot about it in my fridge and today it was perfectly fresh, crispy and not a single leaf had gone bad? Why do tomatoes seem to go for a month before they go bad? And lettuce? And why do I get such a powerful stomach-ache every time I eat (accidently) Chinese garlic? If you still don't know what I'm saying is it's that they are simply not food! They are poisonous enough that no other creature (fungus, microbes, or pests while in the field) would touch them!

Why is there aluminium in drinking water? Why is fluoride added to drinking water and toothpaste when it's detrimental to health? (and don't try and get picky with me on the links I post here, because I don't wanna load you with scientific papers) Why do they want to vaccinate babies IN UTERO??? This is not a joke! I have received an e-mail inviting me to a seminar, discussing exactly that!

You get my point. And I'm afraid we are caught in a trap. Genetically modified corn, meat and eggs stuffed with antibiotics (not to even mention the suffering and torture animals have to endure before they are slaughtered), fish full of poisonous deadly radioactive mercury (in addition to the devastation of marine life...do you eat tuna for example? WATCH The End of the Line - type the name in the search box here and watch the movie!!! Please do it!

I know, my friends, there is no escape...but what I suggest you do is 1. Educate yourself on those harms and be mindful when you make your choices. If not for yourselves, then at least for your children. And 2. TRY! Buy organic whenever you can, because drugs are more expensive down the line. Avoid anything plastic, as much as possible! Bags, boxes, bottles! And 3. Whenever you have the opportunity, voice your opinion! Share, educate others, participate in debates, in elections, in policy formations or merely support the ones who do. This is all we can do in order to try and stay healthy to the best of our ability. Or else, we doom ourselves and our children to disease and misery. If not today, then surely 20 years down the line. And as many of you may not know what it's like in a care clinic for elderly, some day I'll tell you about my experience of a 12-hour night shift as a nurse in such a unit. I gotta tell you...it made me think.

Stay healthy and think about this next time you choose where to buy your food. Will it be your food or your poison!?

Look at all this color!

Sami and I went for all organic today. He looooved the fruits! I've never seen him want to eat more fruit!

I read in the "China Study" that colors in food mean antioxidants and mean youth and health! Yum!

Тайният изход от лабиринта

Здравейте, приятели.

Давам си сметка, че не ви познавам. Виждам, че поглеждате какво съм написал от разни места по света, но тази комуникация е едностранна. Аз пиша на вас, а вие, без да ми се представите надничате в живота и приключенията ни от места като Канада, Турция, Австрия, Франция, Германия и разбира се – родина та на всички нас, които знаем как да разчетем тази кирилица. И все-пак виждам, че вие сте някъде там. И това ме радва. Не знам дали съм ви признавал, но често поглеждам картата на света и с радост наблюдавам оцветените държави и континенти от които скришом надничате в света на тримата емигранти.

Ето защо, днес съм решил да ви разкажа мъничко за месеца, който прекарахме в едно от най-отдалечените кътчета на планетата, която с такъв размах споделяме всички ние...

Вече месец и пет дни сме в Австралия. И като уплашена мида, охлюв или Нимо от любимия филм на Сами, аз ден след ден надничах мъничко навън и бързо се прибирах в черупката си – зашеметен, пренатоварен и дори уплашен. Като че ли тази вечер за първи път посмях да изляза в тъмната нощ сам навън, да помириша тропическия въздух, да се ослушам и да погледна към коренно различното звездно небе...

Насладих се на тишината – плахо пропуквана и изящно подчертавана от шумоленето на палмовите листа и тихото цвърчене на посумите някъде наблизо. Поех си дълбоко въздух – пресен и свеж след снощните поройни валежи. Погледнах към тънкия лунен сърп – подобен на процеп от кръпка в пищното звездно одеало. И за първи път..за първи прекрасен път изпитах покой!

О, вероятно мнозина от вас са се сблъсквали с месеци на безспирен дисонанс, дискомфорт, дистрес и всичко дис-естествено, търкащо носовете ни в прахоляка на живота. Но за мен тази тежест продължи прекалено дълго. И привидните почивки, и мечтаните екскурзии натякваха безпощадно натрапливия мисловен трън ‘нещо не е както трябва, нещо не е както трябва’. Вероятно това не бе илюзия, хранена от капризите ми за перфекционизъм. За жалост дълги месеци сърцето ми не беше на мястото си.

Ето тази вечер му разрешавам почивка! Днес всичко е наред. Независимо от трудностите, неуредиците, въпросите и страховете на огромния океан на живота. Днес нещата са о.к. А аз, както и другите ми мили двама семейни члена днес си почиваме и сме наред! Забравено чувство на душевен мир. На хармония, баланс и надежда.

Защо?

Защото за първи път усещам шанс. И не се съмнявайте, че утре, след седмица или година този баланс ще бъде нарушен, но днес аз си казвам: харесвам това място!

Австралия – далеч от всичко. По свой отшелнически начин спокойна, но самодостатъчна. Е, да, тук хората не познават и лелеят по изтънчените завъртулки, изящества и дух на стария континент, но това е чисто любопитство. Любопитство, което веднъж задоволено може да си трае до надигането на следващата историко-носталгична вълна. А до тогава? До тогава спокойствие, бурен градски живот, пазари, кафененца, палми, прилепи, папагали, океан пълен с отровни, но екзотични твари (страхопочитанието е богато чувство! Интензивна емоция на риск, страх и изящество), 100 километра от едни от най-райските плажове по света, 1000 от великия коралов риф, 10 000 от загадъчни тихоокеански острови и азиатски тайни! Не ми липсва Европа. Не ми липсва Америка! Радвам се да съм толкова далеч от тях, а и от вас! Почивам си. Започвам в пълна тишина. Разчитам на себе си и на двете вълшебни същества до мен и точно в този момент съм спокоен и щастлив!

***

Самоуверени от дългогодишня си емигрантски опит мислехме, че ще пометем Бризбън за броени дни. Не се съмнявахме, че дребни подробности като жилище, кола, документи, работа и ориентация ще ни се закачат неусетно за зъба и ще бъдат безмилостно погълнати от опитните ни пътешественически пасти! Но уви, животът отново имаше различен план за нас. Веки опит, всяко логично действие, всяко излизане от измамно-спокойния комфорт на дома на приятелите ни домакини се ознаменуваше с грандиозен провал. Оказа се, че започването на нов живот във всяка нова държава е един безкрайно-въртящ се параграф 22. За банкова сметка ти трябва адрес, за адрес ти трябва банкова сметка; за шофьорска книжка ти трябва адрес, за адрес ти трябва банкова сметка, за банкова сметка адрес; за да имаш работа ти трябва кола, за да купиш кола ти трябва шофьорска книжка, за да имаш книжка ти трябва адрес, за да имаш адрес ти трябва работа. И така нататък и така нататък. Затънали до гуша във възли от бюрократски пасианси, с Алекс гледаме картите си ден след ден и се чудим къде по дяволите се е дянал всепобеждаващият асак пика!

Оказа се, че той не бил на хартия. Оказа се, че той е нещо което носиш в себе си. След като многократно бяхме забравяни, отхвърляни, пренебрегвани, задминавани и неподходящи за наемане на квартира, един ден по случайност включихме Човешкия фактор! И той се оказа разковничето. Оказа се, че хартиите са си хартии, но когато кажеш на някой агент, че не можеш да дойдеш на оглед, защото имаш рожден ден и мислиш да гледаш кенгурута вместо кънтящи празни квартири, нещо в него се размеква. А когато на следващия ден видиш жилището и за пореден път плахо се влюбиш, и започнеш да си представяш къде би си държал кафеварката, липсата на австралийски документи няма да ти помогне.

Тогава, скъпи приятели трябва да влезеш под кожата на хазяина или по-вероятно на агента му. И ето как, след 35 дни на новия континент, най-после развързахме възела с едно просто човешко представяне. И именно защото използвахме Човешкия фактор, някой ни хареса и повярва в нас.

Защото и ние вярваме в себе си.

Ето че от този многословен монолог смея да ви предложа следния скромен, извод. Пред каквато и задънена улица да се намирате, важното е да не губите вяра в себе си, но и да го пкажете на тези, които държат ключовете от лабиринта. И да им кажете, че да, вероятно вие имате своите недостатъци, но че вярвате и знаете, че това няма да се изправи на пътя ви, а напротив, ще го превърнете в своя сила. Че ако само и те повярват във вас, тогава тяхната вяра ще окрили и вас, за да постигнете целта си! Защото всички ние сме богати по свой собствен начин, но никой не би открил богатството ни ако не го открием първо ние в себе си.