Search This Blog

Saturday, December 4, 2010

До България и назад...сън ли бе това? (втора част)

 - И сармички им наготвих, и мусака, и кебап със зеле...!

 - И аз им готвих, гледах да помагам, ама тя Ана нищо не похваща, само кат' са прибире и фърля обувките, никой ни са занимава с малкия Силвестър, апък Иван работи по цяла нощ, и той не може да си види детето.

 - Алоооу, ари ве, ти си голям олигофрен ве, туй ибахти гаднуту диприсивну литищи, тука вися и ми писна от тез олигофрени, бахти прустацити.

А този, сладур си беше купил чисто нов монитор! Кой, питам аз, кой си купува монитор в днешно време? И понеже си знае, че ако не му го строшат олигофрените по летището в Манчестър, ще му го откраднат от летището в София, си го носеше като ръчен багаж.


В ранното утро, клонящо към по-големите часове слухът ми е особено напрегнат. Или защото съм полу-заспал и всичко ме дразни, или защото съм вълк и трябва да се предпазвам от останалите вълци, тъй като съм чувал, че лупу лупини хомо ест! Предполагам, че която и да е причината, можете да разберете, че се опитвах да дремна, положил нежно главица в Алешкия скут, пред портата към самолетът за страната на сънищата (да се чете двусмислено). И докато разговорът на двете лелки за малкия Силвестърчо ми беше приятен, то олигофренът с монитора и МОБИФОНА като че ме инжектираше с онази киселинка, тъй свидно ухаеща на родна пот! Човекът, явно беше горд не само с монитора си, но и с факта, че си има МОБИФОН и искаше всички да видят и чуят, че той е най-напредничевият от всички тях и вече ги е надбягал, с маратонките си и шушлековият анцуг в надпреварата назад към България!


Но аз едва когато пиша това си давам сметка за мотивите му и започвам да се възхищавам на гения му. Той всъщност се беше подготвил за времевата разлика! Беше явно осъзнал, че макар и България да е с два часа напред от Англия, тя всъщност е с няколко десетилетия назад. Значи момчето се беше приготвило за скок във времето! Ох, боже, колко ли ще е изумен когато види чисто новият терминал на гостоприемното българско летище - Враждебна!


Най-странното от всичко е, че когато минавахме последната проверка преди самолета, той се опита да се пререди пред цялата опашка, беше позорно изгонен най-отзад, при което вдигна скандал и продължи да упорства, пак да се прережда. Да, вярно е, че за самолета към родината няма нито места, нито автобус, нито ръкав, а ни пускат да пердашим направо през летището, па който оцелее (пък и много оцеляваме, мамка му и упорити български копелета сме), НО каква е разликата дали пръв или последен си рискуваш живота?


Най-после бяхме стоварени и преброени, когато вълчаливостта ми се предаде и грохнах на седалката, летейки към страната на сънищата...
...сънувах, че някой ми разказва дивна приказка за това как бил голямата работа, колко бил и той велик, как притежавал бизнес, как висял само по ресторантите и баровете, как се чудел какво да си прави парите. Каквото и да сънувах, все беше съпроводено от този глас, което започна да ме тревожи, защото анализът на подобен сън би означавал, че мечтите ми са доста прозаични, а аз се бях надявал да съм по-възвишен. На кацане се стреснах, съзирайки пред себе си изтормозеното лице на Алекс, която не беше мигнала и чак тогава започнах да осъзнавам, че през целият полет този зад мен не беше млъкнал ни за миг. Аз вече ви разказах това, което бях чул в просъница, но ако питате Алекс, тя може да ви разкаже цялата история на още един велик български гений!


Е, кацнахме! Дори и най-мрачните физиономии на граничарите не можеха да стъжнят дългоочакваният миг, в който щяхме да се видим с най-близките си! Само тъжната усмивка така и никога не може да слезе от лицето ми когато тези хора сравняват снимката в паспорта ми с лицето ми. (може би трябваше да се снимам за паспорт, мислейки си за тях, защото иначе може и да не ме познаят някой ден) Защото по някаква гнусна ирония на съдбата, тези на летищата в САЩ са свикнали като ти гледат документите и видят, че живееш там, да ти кажат "Добре дошъл вкъщи", а тези, които ме посрещат на родна земя, ме гледат като че съм престъпник, на който може и да не му се размине следващият сблъсък с тях, разлистват ми нервно паспорта и с отвращение ми го хвърлят обратно.


Добре поне, че нискотарифните самолети кацат на стария Враждебен терминал, та олигофренът с МОБИФОНА не се е объркал в кое време е попаднал.


Посрещането е най-вълнуващата емоция от целият престой по родните земи! Толкова внимание, загриженост, радост и интерес проявяваме всички един към друг, че тези няколко часа са ми любимите! Срещата със сестра ми, която не бях виждал от години, с баща ми, който беше станал посред нощ, за да тръгне от Варна до София, да ни вземе и да ни закара обратно, както и с яките ни кумуве, ме изпълни с прекрасни топли емоции и ме зареди с толкова енергия и настроение, че пътят от София до Варна рядко е минавал така леко.
вероятно също защото и двата са най-добрите градове за живеене в Българиая









Това е част 2/4. Трета част е тук.

Thursday, December 2, 2010

Christmas spirit?

alkA came across this pretty cool blog.
She sent me this link and I thought that the article is worth sharing with you, so here it is.
Please enjoy the read :)

Wednesday, December 1, 2010

November love!

November...a month of beauty!
Normally in the past I used to get excited about alkA's birthday coming up and now we added on the little addition's birthday on the fifth. But nothing could have been better that traveling for each of them this year!

We started the month with a trip to Bulgaria, where our stay felt like a week of shining love and fun! Family fun! Sami is so much fun lately, that I can't take the smile off my face every minute I spend with him! His party meant a ton of jumping, screaming, eating and laughing!
And then...the weather in Manchester had hardly started to grapple us into depression, when alkA's day came and I could finally give her my secret present: "a trip to France for a week, and start packing, because we leave tomorrow!"

Yeah...nowadays November is pretty much my favorite month!