Search This Blog

Sunday, September 30, 2012

What a week!

Monday: got a job

Research officer @ Queensland University of Technology

Tuesday: got a car

Very happy with it!

Wednesday: got a home

We got exactly what we wanted :)

Thursday, Friday: moved moved moved moved

  
This much X5!


And we finally FELT at home

Saturday: got a fridge

Fit perfectly to the right there and saved our badly warmed-up beer

Sunday: celebrated!

2 bottles of wine = two headaches but it was worth it!


After 6 weeks of stress and anxiety we sorted all at once. Now we just have to remember what life was like before STRESS! Anyone got some good relaxation advices for working people with a 4ish year old?

Tuesday, September 18, 2012

Тайният изход от лабиринта



Здравейте, приятели.
Давам си сметка, че не ви познавам. Виждам, че поглеждате какво съм написал от разни места по света, но тази комуникация е едностранна. Аз пиша на вас, а вие, без да ми се представите надничате в живота и приключенията ни от места като Канада, Турция, Австрия, Франция, Германия и разбира се – родина та на всички нас, които знаем как да разчетем тази кирилица. И все-пак виждам, че вие сте някъде там. И това ме радва. Не знам дали съм ви признавал, но често поглеждам картата на света и с радост наблюдавам оцветените държави и континенти от които скришом надничате в света на тримата емигранти.
Ето защо, днес съм решил да ви разкажа мъничко за месеца, който прекарахме в едно от най-отдалечените кътчета на планетата, която с такъв размах споделяме всички ние...
Вече месец и пет дни сме в Австралия. И като уплашена мида, охлюв или Нимо от любимия филм на Сами, аз ден след ден надничах мъничко навън и бързо се прибирах в черупката си – зашеметен, пренатоварен и дори уплашен. Като че ли тази вечер за първи път посмях да изляза в тъмната нощ сам навън, да помириша тропическия въздух, да се ослушам и да погледна към коренно различното звездно небе...
Насладих се на тишината – плахо пропуквана и изящно подчертавана от шумоленето на палмовите листа и тихото цвърчене на посумите някъде наблизо. Поех си дълбоко въздух – пресен и свеж след снощните поройни валежи. Погледнах към тънкия лунен сърп – подобен на процеп от кръпка в пищното звездно одеало. И за първи път..за първи прекрасен път изпитах покой!
О, вероятно мнозина от вас са се сблъсквали с месеци на безспирен дисонанс, дискомфорт, дистрес и всичко дис-естествено, търкащо носовете ни в прахоляка на живота. Но за мен тази тежест продължи прекалено дълго. И привидните почивки, и мечтаните екскурзии натякваха безпощадно натрапливия мисловен трън ‘нещо не е както трябва, нещо не е както трябва’. Вероятно това не бе илюзия, хранена от капризите ми за перфекционизъм. За жалост дълги месеци сърцето ми не беше на мястото си.
Ето тази вечер му разрешавам почивка! Днес всичко е наред. Независимо от трудностите, неуредиците, въпросите и страховете на огромния океан на живота. Днес нещата са о.к. А аз, както и другите ми мили двама семейни члена днес си почиваме и сме наред! Забравено чувство на душевен мир. На хармония, баланс и надежда.

Защо?
Защото за първи път усещам шанс. И не се съмнявайте, че утре, след седмица или година този баланс ще бъде нарушен, но днес аз си казвам: харесвам това място!
Австралия – далеч от всичко. По свой отшелнически начин спокойна, но самодостатъчна. Е, да, тук хората не познават и лелеят по изтънчените завъртулки, изящества и дух на стария континент, но това е чисто любопитство. Любопитство, което веднъж задоволено може да си трае до надигането на следващата историко-носталгична вълна. А до тогава? До тогава спокойствие, бурен градски живот, пазари, кафененца, палми, прилепи, папагали, океан пълен с отровни, но екзотични твари (страхопочитанието е богато чувство! Интензивна емоция на риск, страх и изящество), 100 километра от едни от най-райските плажове по света, 1000 от великия коралов риф, 10 000 от загадъчни тихоокеански острови и азиатски тайни! Не ми липсва Европа. Не ми липсва Америка! Радвам се да съм толкова далеч от тях, а и от вас! Почивам си. Започвам в пълна тишина. Разчитам на себе си и на двете вълшебни същества до мен и точно в този момент съм спокоен и щастлив!
***

Самоуверени от дългогодишня си емигрантски опит мислехме, че ще пометем Бризбън за броени дни. Не се съмнявахме, че дребни подробности като жилище, кола, документи, работа и ориентация ще ни се закачат неусетно за зъба и ще бъдат безмилостно погълнати от опитните ни пътешественически пасти! Но уви, животът отново имаше различен план за нас. Веки опит, всяко логично действие, всяко излизане от измамно-спокойния комфорт на дома на приятелите ни домакини се ознаменуваше с грандиозен провал. Оказа се, че започването на нов живот във всяка нова държава е един безкрайно-въртящ се параграф 22. За банкова сметка ти трябва адрес, за адрес ти трябва банкова сметка; за шофьорска книжка ти трябва адрес, за адрес ти трябва банкова сметка, за банкова сметка адрес; за да имаш работа ти трябва кола, за да купиш кола ти трябва шофьорска книжка, за да имаш книжка ти трябва адрес, за да имаш адрес ти трябва работа. И така нататък и така нататък. Затънали до гуша във възли от бюрократски пасианси, с Алекс гледаме картите си ден след ден и се чудим къде по дяволите се е дянал всепобеждаващият асак пика!
Оказа се, че той не бил на хартия. Оказа се, че той е нещо което носиш в себе си. След като многократно бяхме забравяни, отхвърляни, пренебрегвани, задминавани и неподходящи за наемане на квартира, един ден по случайност включихме Човешкия фактор! И той се оказа разковничето. Оказа се, че хартиите са си хартии, но когато кажеш на някой агент, че не можеш да дойдеш на оглед, защото имаш рожден ден и мислиш да гледаш кенгурута вместо кънтящи празни квартири, нещо в него се размеква. А когато на следващия ден видиш жилището и за пореден път плахо се влюбиш, и започнеш да си представяш къде би си държал кафеварката, липсата на австралийски документи няма да ти помогне.
Тогава, скъпи приятели трябва да влезеш под кожата на хазяина или по-вероятно на агента му. И ето как, след 35 дни на новия континент, най-после развързахме възела с едно просто човешко представяне. И именно защото използвахме Човешкия фактор, някой ни хареса и повярва в нас.
Защото и ние вярваме в себе си.
Ето че от този многословен монолог смея да ви предложа следния скромен, извод. Пред каквато и задънена улица да се намирате, важното е да не губите вяра в себе си, но и да го пкажете на тези, които държат ключовете от лабиринта. И да им кажете, че да, вероятно вие имате своите недостатъци, но че вярвате и знаете, че това няма да се изправи на пътя ви, а напротив, ще го превърнете в своя сила. Че ако само и те повярват във вас, тогава тяхната вяра ще окрили и вас, за да постигнете целта си! Защото всички ние сме богати по свой собствен начин, но никой не би открил богатството ни ако не го открием първо ние в себе си.

Thursday, September 13, 2012

My Birthday Surprise!

Overwhelmed by petty little tasks like finding a job, a place to live, a car, nursery for Sami and an entire household of furniture, I thought that there would be no energy left to spare for my 33rd birthday. Therefore, no excitement arose in my chest when I woke up this morning. I just expected a normal day without too much fuss.

My beautiful amazing wife, however, seemed to have something else in mind. Sami and her left me to sleep in and woke me up late with a beautiful birthday song and breakfast. This of course, wasn't all. Here's what happened at the birthday picnic, where alkA had planned to take us...





Tuesday, September 11, 2012

Moving Backwards

After having had quite some difficulties with finding a place to live, a car and a job, today we went ahead and bought a...bed...we are absolutely going backwards, as last week we got plates and a couple days ago - 2! coffee machines. Now of course we have more stuff that we have nowhere to put. Also, my 33rd b-day is in 2 days and I have no friends to invite, so kinda poor in that department. Thanks to my dear wife, though, I know it'll be fun!

Monday, September 10, 2012

Лафове

Сами: Кога ще си имаме къщичка в Бризбън?
Али: Скоро, но по-важното е, че сме заедно. Хората са това, което прави една къщичка истинска!
Сами: Не е вярно! Майсторите са!



Sunday, September 9, 2012

Brisbane Feathers

Part of what makes Brisbane so exotic and surreal to me is not just the neverending sun, that pierces through clothes and bare skin to root itself (often actually quite dangerously) deep within your soul - a feeling I had long forgotten, having been blanketed beneath the cloudy British skies. The tropical feel of this city is re-enforced by the completely wild bush-lands and swamps, right within the city, teaming with all kinds of snakes, frogs, birds, bats and even...koalas! What really makes me feel in a completely different new place are the sounds. Creepy during the night and crazy during the day. I've tried to capture some of the main culprits of the daily noise, but due to their insane agility, some of them are difficult to photograph. Nevertheless, in line with my ideal for non-embellished-real-life photography, here they are - some Brisbane feathers:











And there's a lot more where this came from...to be continued.

Saturday, September 8, 2012

It's almost spring!

and strawberry season all over again!

Monday, September 3, 2012

Нов пост в Emigrants' Life

Ако ви се разхожда до Манчестър, макар и виртуално, можете да погледнете новия пост в Emigrants' Life. Както вече съм споделял, с времето възнамерявам да натрупвам информация за емигранти и пътешественици, описвайки съвети и детайли за всички места, които сме посещавали и на които сме живяли.
Ето защо, приканвам ви, ако имате желание да се включите с подобна полезна информация от местата, на които вие живеете или които вие сте виждали, пишете ми или ми пращайте материали на CTORHC@gmail.com.