От 10-годишен, когато за пръв път усетих тръпката да стъпя на нестабилната дъска на скейтборда се влюбих в усещането. Дълго след това мечтаех да си имам свое чудо на колелца, но когато баща ми отиде в командировка в Германия, вместо със скейт, се върна с касетофон...и аз се захванах с музика.
Мечтата ми да карам скейт, обаче не увяхна! За жалост, баща ми се върна със скейт от командировката в Русия. Това означаваше, че години наред се мъчих с някакво жалко подобие на скейт, докато момчетата пред ФК във Варна караха специалните дъски с космически форми и страхотни рисунки.
Така, когато заводът за перални Перла нещо прищрака и взе да прави грозни, но по-големи от руските скейтове, аз си събрах парите от стипендиите и дадох 84лв за поредния си грозен и нефункционален скейтборд.
По-късно пък "Леско" започнаха да правян някои по-интересни дъски и аз си откраднах почти без да искам една от техните дъски на едно скейт състезание. Отново формата, теглото, картинките и размера на скейта ми бяха презримо-невдъхновяващи.
И така, един слънчев ден, в "малката спортна зала" отвориха скейт-щанд. Бях зашеметен! Не можех да повярвам на очите си! Там продаваха най-изящните и интересни скейтове от списанията и филмите!...по 500лв дъската. "На старите цени". Не е лесно да сравня цените днес, но знам, че хленчих на дядо си, който току-що беше продал камиона си - Мерцедес- с който работеше за 4000лв. Това означава, че 8 скейта се равняваха на един камион "Мерцедес". Ходи, че смятай.
Но най-после си имах страхотен невероятен скейт, който като че ли повече пазех отколкото да карам - та така и не станах добър в спорта. Е, сега когато 'порастнах', най-после можах да зарадвам детето в мен и да го затрупам с моделите, които мечтаех като малък. Само че сега вече ги разглеждаме с моето дете и си разказваме историйки за дракони, скелети и древни скейтъри...
Мечтите се сбъдват...понякога късничко, но е по-добре от никога!
No comments:
Post a Comment