Лафове...

Новата серия от лафове...макар че вече като че ли порастваме и е по-интересно колко 'големи' думи ползваме:

"От мен да мине, тате, ще ям супа!"

***

Давам му да подаде подаръка на майка си за имения ѝ ден:
"Да си жива и здрава, мамо!"

***

А: "Сами, не слушаш ще ти прибера играчките!"
С: "Аз пък ще ти прибера обеците!"

***

Аз: "Сами, спокойно, утре ще отидем на доктор и той ще ти помогне с кашлицата."
С: "Няма нужда! Мама нали е доктор!"

:)

A gourmet Saturday

Beet and tomato caprese salad with pistachio pesto

Sami helped us cook picnic pizzas - super thin Italian dough, organic tomato sauce, mushrooms,
olives and red onions topped with mozzarella. Classic, quick and tasty! (10 minutes in the oven).
 Then with a bottle of wine eat at the lawn outside.

Blanched green beans (4 minutes in boiling water with salt) topped with pistachios,
squeezed orange juice, olive oil and balsamic vinegar.

Lavender and chamomile tea. Alex calls it 'love tea'. It actually tastes good even to an non-tea-lover like me!

Brisbanature

Brisbane offers us an amazing combination of amazing weather, nature and a beautiful balance between parks and city. There are huge green parks everywhere. Some of them practically still jungles full of snakes and giant spiders just as well as kangaroos and koalas! WILD! I can't even begin to tell you about all the amazing birds!
Here's my collection of recent favorite photos representing our life and joy in this beautiful place:

We've been waiting for you!

Do you like the world around you?

Happy with political life? With your 'freedoms'? With your credit cards? With your mortgage? With your job? With the environment? With global warming? With compulsory vaccination? With the schools? With free access to murder weapons in the hands of mass-murderers? With oil? With non-renewable energy? With animals suffering...should I go on?

ARE YOU FUCKING HAPPY WITH THE WORLD AROUND YOU???

NO?

And you ask yourself but what the hell can i do (or should I have written YOU with a capital I?) ? I am a mere noone. A snowflake in the storm, a cog in a giant machine...a sheep in the herd. Yes. Ask a mathematician, a scientist, a professor: "What are my chances to change the world? To rise against the injustice, to speak my voice, to raise awareness, to wake up the ones around me and to ACT!?".

The scholar will probably answer with a standard "ratio" answer: "You have a better chance at being hit by a lightening or drowning in a puddle than changing the world" And they may be scientifically right.

BUT WAIT!

A lightening has just as little chance of reaching you as you do of reaching it and yet, somehow people die by that. The poor lightening could have hit anywhere else...five meters behind you but somehow people get hit! A drop in the puddle may have been nothing just a second ago but now it is THE LAST DROP to fill your lungs one bit too far so that you can drown and die!

And that lightening, my friend, that drop fulfilled its destiny! It didn't complain that it was just a drop in the puddle. DID YOU?

I see. You are a firm believer in the 'ratios'. You think that the chances are too slim for you to make a difference. Just about 1: 1 000 000 000 000 000. Right?

Well, let me tell you (or remind you) something I have written before:

Ever heard the story how coincidentally your grandfather noticed your grandma with the corner of his eye? That same day he didn't feel like going out and yet he did? That time he crossed the street and a car broke his leg, so the nurse in the hospital became his wife? And then...how they didn't want a kid, or couldn't have a kid but yet miraculously your ma or dad were born? And then how them two went by a great ridiculously small chance to the same school, job, movie theater or summer camp and ended up marrying?

And then...how the HELL!? did you come out? By chance? Not having been planned? Or did they plan you but wanted a boy or a girl instead?

Oh, it gets really interesting here...have you ever heard, seen or read about what a warzone it is in the uterus? About the millions of rivals you had? About the hostile environment there? About the millions of fucking chances you had to die between that day and TODAY?

...

So tell me now, my friend...what was your chance to be here and reading this right now? What is the reason why you ARE reading it??? Is it a pure coincidence in-between your facebook updates? Is it a meaningless breakfast read? OR IS THIS THE MESSAGE YOU'VE BEEN WAITING FOR?

WHAT IS THE CHANCE THAT YOU ARE HERE IN THIS VERY MOMENT, READING THIS VERY MESSAGE?!

Let me answer that for you: THIS is the chance - 1: 1 000 000 000 000 000!

Have you got your answer now?

So go out there! Read, learn, act, choose wisely, make decisions, voice opinions, influence those around you, ignore petty attempts of sceptics to stop you, revolt, participate, research, invite, educate, clean, write, do, study, publish, raise awareness, recycle to death, provoke, hold your ground, be empowered, DO SOMETHING!

Just stop lying in your miserable shit-puddle, whining you are a snowflake in the storm! Because the storm, and your favorite snowboard resort is made of nothing more and nothing less but UNIQUE and beautiful snowflakes!

YOU ARE A MIRACLE, MY FRIEND! NOW SPREAD YOUR MESSAGE! AND TELL EVERYONE HOW MUCH THEY MATTER IN CHANGING THE WORLD TO A PLACE WE COULD ALL LIVE IN! YOU ARE NO COINCIDENCE! YOU ARE HERE FOR A REASON! AND THAT REASON IS TO LEAVE A FOOTPRINT AND TO BE THAT LAST DROP!

NOW GO! CHANGE THE WORLD! IT'S WAITED TOO LONG...FOR YOU!

КМЕТЕ – ТИ ме направи ЕМИГРАНТ!

Преди 10 години една гадна низша и корумпирана политическа твар разруши една прекрасна инициатива. Кметът на Варна - Кирил Йорданов унищожи фестивалът, който бе започнал да се превръща в символ на силата на българската ъндърграунд мнузика - Freemind.

След като през 2002-а най-наглият политически престъпник "Цар Киро" заключи вратите на "Комикс" и изгони поне 1000 млади хора от Варна, защото били "пияни пънкари", и почерни фестивала - обявен за борба срещу наркотиците и насилието - на първа страница на националните ежедневници; след като раздуха из цялата държава небивалици за това какви хора се събирали в града и колко деструктивно му се отразявали, Киро подписа поредната си милионна сделка, надигна поредната си бутилка и продължи сам да руши родния ми град.

През 2003-а със сетни сили и последни спестявания (по-точно с парите, които бяхме събрали от сватбата си) организирахме Freemind No5. Този път "с подкрепата на община Варна" или по-точно след като дни наред висях по опашки за да подавам молби и да изисквам одобрения за провеждането на фестивала, отказвайки да мина по каналния ред "с рушвет да купя кмет". След като получих РАЗРЕШЕНИЕ от общината за провеждането му, намерих залата запечатана с "бандерол" от общината до второ нареждане.

Така, кметът на Варна унищожи една от най-чистите и позитивни инициативи - да ангажираме младите хора с музика и позитивно послание и да ги запалим по идеята, че агресивната музика може да бъде свързана с висши цели.

Ето защо напуснахме България заедно с моята любима съпруга - разочаровани и отвратени. Бяхме разбрали, че за да постигнем нещо там, ще ни се наложи да храним системата с рушвети вместо с идеи и да се блъскаме с телета в железницата на властта.

През идните години тъгувахме и мечтаехме да се върнем и да заживеем отново в "Българийка"-както я наричахме, но с всяко прибиране намирахме родния си град все по-отвратителен. Занемарен, с паметници - без паметници, с нови плочки, без нови плочки, с преливащи смардящи кофи за боклук, с велосипедна алея- удвояваща проблема с трафика вместо да го разреши, с коли паркирани по тротоарите, с гигантски ями по улиците, в които не само колите, но и хората се потрошаваха, с лъскави Бентлита паркирани пред лъскави кафенета, с пищни коледни окраси, пълнещи джоба не на кой да е, а на съпругата на цар Киро.

И така, нека това се знае - Киро, ти си причината не само моето семейство а и десетки, ако не и стотици млади хора да се отвратят до смърт и да напуснат родината си! Ти си причината поради която сега не желая да се прибера в този мръсен, потрошен и продаден на ТИМ град! Ти си причината огромните музикални фестивали сега да се случват в Каварна и Бургас, привличащи хиляди посетители, туристи и инвестиции - там! Ти заслужаваш не изгонване, а съд; не къщи в Ница и Швейцария, а затвор!

И не! Не дължиш "изявление" пред медиите за решението си дали да бъдеш кмет, а дължиш горещи извинения с подвита опашка към Варненци, към хората по улиците и към мен! Дължиш милионите си на Варна и доживотен труд по улиците на града - с метлата - защото единствено така можеш да се опиташ да почистиш гнусотията, която създаде!

ADRIATIC

Австралия – поредният нов свят. Поредният нови свят на мечтите.

За мен очакванията бяха, че да се устроим в тази (трета) нова държава на емигрансткия ни живот, ще бъде по-трудно отвсякога. Все-пак сега сме трима, а и отиваме буквално на гъза на географията, където не познаваме почти никого.

Но съдбата ни даде така неочакван тласък, че месец и половина след престигането си имахме квартира в най-якия (без да преувеличавам) квартал на Бризбън, по-яка кола от която и да сме карали до сега и най-важното – аз бях назначен на работа – мечта. В един от най-мощните австралийски университети се занимавам с какво мислите? С психология и музика! Вероятно ако някой дух от бутилка ме беше интервюирал, аз самият нямаше да посмея да си измисля толкова небивала работа. Но изглежда седемте години духовен глад бяха изтекли и беше ред да берем плодовете.

Разбира се, подобно развитие на събитията ме окрили, защото съм научен от малък да си обирам паничката докато не е останала и троха, та когато съдбата ми подаде пръст, реших да лапна ръката и да не пускам докато не сбъдна всичко.

Списъкът с изисквания от живота написах на жълта бележка направо в ‘Уиндоуса’ си, та да я гледам всеки ден и да не забравям какво да си искам другия път като намеря прашасалата газена лампа.

Тази бележка и сега е пред очите ми, така че лесно мога да ви споделя, че най-отгоре бях написал: група, скейтборд, писане на книга, фитнес и други подобни мечти. Съдбата като че ли хвана списъка и започна да го чете: когато Алекс ми каза, че Refused ще идват да ни свирят под носа, се оказа, че вероятно няма да си позвилим по $80 на човек за билетите. Но след като седмица по-късно имах работа, перспективата се промени и се похвалихме във Фейсбук, че за втори път в рамките на една година ще гледаме тези пионери на съвременния хардкор. На същия ден едно момче поиска да ми стане ‘приятел’ пак там. И аз, мнителен както обикновено го питах откъде пък ме познава. Той каза, че видял, че ще ходим на концерта и решил да се запознаем...та от дума на дума стана въпрос, че искам да навляза в местната сцена и да си събера група с доста специфичен стил, какъвто съм си наумил през последните 3-4 години.

Развитието и размиването на Хардкорът като стил ми даде нови перспективи към музиката. В днешно време в ‘хардкор’ групите можеш да слушаш хип-хоп, джаз, пънк, техно, метал и каквото и да си помислиш. За мен това беше вдъхновение да събера смелост и да се опитам да осъщестя своята идея...

Майк пък ми каза, че има група от 2006-а година и, че си търсят вокалист. Това, разбира се ме зашемети, защото подобни съвпадения се случват само в наубедителните сапунени опери. Да не говорим, че чувайки инструменталните им записи си дадох сметка, че мечтата ми може да е по-близо отколкото предполагам. И след концерта на Refused, бях поканен на прослушване.

***

Започвайки пътешествието си с BFH преди 17 години, тогава бях уверен, че ще ме харесат. Както и самите те споделиха, първият ми крясък ги беше убедил, че съм приет в бандата. Разбира се, очакването ми беше че и тук ще се случи нещо подобно...но грешах.

Първо, по много официален начин получих записан инструментал, на който трябваше сам да измисля текст и да си наглася пеенето. След около 5 часа работа имах идея какво ще им представя и уговорихме час за репетиция. Разбира се, около мен късмета често идва и с клизма, обикновено за да има какво да разказвам след това. В деня на репетицията бях вече болен от близо седмица и не бях си ставал от леглото от дни. И въпреки съветите на жена ми, се надигнах по обяд с аларма и се завлачих на прослушване с над 38 градуса температура.

Първи крясък – „учудващо добре за състоянието ми” – мисля си аз. Но не виждам каквото и да е въодушевление у музикантите. Втори крясък – главата ми пулсира и вените ми ще се пръснат от напрежението. Готов съм да падна на пода, защото климатикът в студиото е сложен на 17 градуса, а мен ме тресе зверски.

„А можеш ли да запееш по-мелодично” – ми викат. А аз нервно изкарвам мелодичния глас от торбата, тормозейки се от спомените си от негативните коментари на BFH по повод мелодичните ми вокали там. И все пак виждам няколко удобрителни кимания, както и двамата китаристи започват да се мятат из студиото. Това ми дава смелост да вкарам и няколко нотки от новата си стилова идея и се обнадеждавам като виждам позитивна реакция и усмивки. „Стана” – мисля си и се решавам да им кажа, че се налага да си тръгна, защото целия треперя и не мога да държа главата на раменете си от пулсациите. Разделяме се много позитивно и те ми казват, че имат да чуят още едно момче, но в сравнение с предишните кандидати са най-доволни от мен.

В колата към вкъщи си мислех над тези думи и ме беше яд, защото знаех, че ако не бях болен можех да имам по-голям шанс да ме вземат веднага. Но следващата седмица ми изпратиха нов инструментал и след още 5 часа мислене се появих – вече здрав – на ново прослушване. Този път барабанистът ме гледаше някак накриво и след като мислех, че всичко е минало супер, получих съобщение от Майк – „ако наистина искаш да влезеш в групата, ще е добре да крещиш по-малко и да пееш повече в този стил” – и ми праща видео на една от най-гейзерските групи като A Day to Remember. Е тогава не ми издържаха нервите и му казах, че ако искат това от мен е трябвало да ми кажат предварително, да не си губя времето и че подобни мазни вокали не са ми по вкуса, както и че няма да правя пируети, за да им се харесам...след три часа получих съобщение – съжаляваме, но решихме да не те приемем в групата!

Разочаровах се. Уж всичко се подреждаше, а да не говорим, че Майк все ме викаше да караме скейт заедно (докато бях болен), както и че те с брат му са от Харватско, и щяхме да сме сродни балкански души, и всичко сякаш щеше да е идеално. Но този отказ ме мотивира да се захвана веднага със събирането на моя група. Дори Майк се нави да свири с мен като басист.

Мина седмица. Отдадох се с насладата от работата си изабравих за разочарованието. Един хубав ден получавам съобщение от Майк. „Барабанистът ни ни напусна. Той беше единственият, заради който не те взехме. Всички останали много искаме да се присъединиш към нас ако ни простиш.”

***

Вече свирим от два месеца. Имаме пет напълно готови песни. Adriatic имат студийни записи на инструменталите си, а обложката за новия им албум вече се оформя. Искат да запишем вокалите веднага щом съм готов. И така, разочарованието и болката ми от бездействието на BFH по миксирането и мастерирането на записите ни от 2011 на ‘Bits oF Humanity’ сега се компенсираха с нова страст, ново поле на изява и иронията на това да издам албум шест месеца след като стъпах на австралийска земя. И две години след записите на нероденото дете на BFH.

А между другото, албумът се казва „Planina”! Да ви звучи познато?

 Ето линк на Facebook страницата на Adriatic:

https://www.facebook.com/Adriaticband

Ето видео със инструментален микс от предстоящото EP - 'Planina' :

http://www.youtube.com/watch?v=gvsK3yiIRyw

 Първият ни концерт ще е през април:

Лафове

„Чакай, мамо, ако ми измиеш сега ръцете ще танцувам, защото ми се ака! Спри да ме миеш, трябва да акам!”

(минута-две по-късно от тоалетната: ) „Ех това моето дупе много, много, много лъже!”

(Алекс мие чиниите) „Ех, как мърдат, мърдат тези ръчички на моето момиченце!”

(Алекс отива в тоалетната с телефона в ръка) „Мамо, отивай да акаш и внимавай да не помислиш, че телефона е тоалетна хартия.”

(не знам дали помните, но вместо „овчица” открай време казва „лъвчица”. Това е стар лаф, който нарочно не поправяме, защото ни е много смешен както и „НеГздо” и „КадйатчВе” – квадратче. Но сега си има развитие: ) „Не, не съм лъжливото ЛЪВчарче!”

:) Имайте весел ден! 

Поглед към сега

26.01.2013.

Brisbane, Australia

Днес е денят на Австралия. Представяте ли си? Аз живея в Австралия. Много е странно. Отдалечеността на света не ме е притеснила ни най-малко. Напротив. Чувствам се далеч от тревогите, от нервите, от контрола, от войните. Сякаш съм в друго измерение, където просто може да се живее нормално. Приятно е. Не ми липсва много. Само някои от вас – които четете.

Денят на Австралия. Съседите под нас имат огромно парти. Аз съм седнал на балкона, допивам бутлка розе след обилен обяд от „пържени картофи” (всъщност печени на фурна, за да избегнем олиото) и зелени новозаландски миди. Moules frites. Отдавна не ми е било до писане на каквото и да е. Но днес виното трябва отново да е отключило килията на музите ми и те са излетели, за да ме обземат в тъмния си танц на неизвестността, да ме поведат по пътищата на несъзнаваното ми и да ми разкажат за мен. Да дадат възможност на вас да наблюдавате живота ми от страни. Да надничате. Защото сигурно стоите пред компютъра с чаша кафе или вино и се чудите защо ли сте отделили толкова време на екрана, след като можехте да го споделите с тези до вас. Но всички имаме нужда от това уединение. Разбирам ви. Аз самият правя точно това. Уединявам се, надничам, търся, губя и намирам.

Надул съм музиката в ушите си, защото празнуващите съседи имат не само благоразумието да крещят и да се мяткат из басейна...приличат ми на цаца във фритюрник. Водата кипи, те крещят и не си дават сметка, че животът им е толкова безсмислен като на малките рибки, отдавна предали богу дух, живяли също толкова тъп живот като повечето хора. Но не за това съм си надул музиката. Всъщност най-големият им грях е, че слушат РАДИО. И то не музика, а някакви други идиоти, които казват на малките хамсийки какво да правят, какво да слушат, как да празнуват и кое е ‘готиното’ тези дни. Целта на тези водещи е да си намерят достатъчен контингент от последователи, за да се почувстват по-уверени в себе си, в суетата си и да си докажат, че съществуват. Ето, че успяват. Съседите крещят и празнуват, и се мяткат като риби точно защото им е казано, че това е забавно.

Но истината е, че това се случва рядко. Комплексът в който живеем напомня по-скоро атмосферата на почивна станция на „Златните”. Ден и нощ (като се изключи едно китайско детенце, на което късно посреднощ и рано-рано сутрин съм пожелавал да му бъдат изядени всичките играчки) тук е пълна тишина. Прекарваме много време на терасата си. Я с кафе, я с вино, я с филмче. До нас листата на палмите шумулят, кукабарите се хилят, враните пеят и крещят, папагалите издават звуци като разскърцани феродови накладки...природата е част от живота тук. Небето е пълно с птици. Ибиси, папагали, врани, чапли. Врабчета и гълъби няма! Не ми липсват. Гекотата тракат все едно крадец почуква с камъче по стъклото ти преди да отлепи отрязаното кръгче и да се промъкне при спящите. Дъждът...дъждът е толкова мощен! Завива ни безмилостно с апокалиптичното си одеало, заслепява ни, дави ни и изчезва безследно точно както се е появил – от ясно небе.

Животът е прекрасен. Най-после. След толкова много въпроси, несигурност, мизерия и тормоз. Сякаш си предплатихме за мъничко покой.

Но важното е не да се наслаждаваме само на удоволствията. Важно е да се научим да се радваме на мига. Да го прегръщаме и усещаме. С пълна сила. Звуците, миризмите, светлините, докосванията, мислите, сърцата. Защото днес е единственото сега.

А утре е вчера.

Лафове

-Сами, на какъв език говорят китовете?

-На китайски!

***

-Сами, я да видя, имаш ли още едно ухо? Аа добре - две са!

-Ама те цял ден са там!

***

Мамо, айде повече да не обичаш тати, а само мен!

Are we capable of making a difference in the world?

I spoke to Green Peace activists today. One of them - a girl - actually started crying. 'Nobody cares! I tried stopping and talking to so many people! I don't ask them for anything, just want them to know...the Great Barrier Reef could be devastated and nobody cares.'

I felt so bad. I was also in a hurry but could not believe that no one EVER seems to care about the important things in life. We are all digging deep in our own holes, looking down, and letting life pass us by while at the same time politicians do with us and our world whatever they want.

Well, I decided to try and make a difference. This here is my attempt to fight the world. So, join me! Prove to me that it's possible! That our voices CAN be heard!

Read through the links, watch the videos, sign my petition and spread the word! Let's make it happen! And if we lose this battle, I am ready to give up and denounce humanity one last time.

The Great Barrier Reef is in danger! Sign my petition here!

READ AND WATCH THIS

AND THIS

Is Your Diet...CRUEL?

Buried in problems, politics, poverty, disasters or mere oblivion we forget to look around and land a hand to those around us. What's left for the other inhabitants of our planet. NO time left! Everyone for himself.

I remember watching this film years ago, called Earthlings. It's narrated by none other than Joaquin Phoenix. I was devastated. But time goes by and we tend to forget. So here is a good reminder. I know I did what I could. I still learn and I still err. But I know one thing for sure. Doing nothing is not an option. So, dear friends, this is the painful truth. I loaded it to my dropbox especially for you. Watch it, think about it, spread the word and become less egocentric and more compassionate. It doesn't take much!

Watch or download the movie here!

Stay cruelty-free, positive, healthy and informed! And if you do want to be healthy and cruelty-free, here's a piece of information that can help you eat better.