Search This Blog

Thursday, January 13, 2011

До България и назад...сън ли бе това? (лирическо отклонение)

"Високи сини планини" - за високи - средна работа, но от мен да мине. За сини - скоро няма да са толкова сини, след като вече можеш да си купиш кукуруз и захарен памук на 7те Рилски езера, до които се стига с кола.
"Реки и златни равнини" - за първи път като видях Марица, щях да падна при вида на това поточе. Не можех да повярвам на фикцията, че това е най-голямата река в Бг. след Дунав. Предполагам обаче, че защото беше лято, това ручейче е било просто пресъхнала версия на иначе пълноводния Пловдивдки мръсен канал. А като се изкъпах в Дунава някой ми каза, че съм луд и трябва вързо да бягам под душа, че реката е токсична (дори и да е преувеличил, не е било чак толкова много). За златните равнини, красиви са, но от пластмасови бутилки, използвани презервативи и изхвърчали гуми, не можеш да се разходиш из тях без да се пребиеш.
"Небето като от коприна" - за това съм напълно съгласен! Можеш дори да го хванеш! Даже е като от памук въздуха. В София през зимата можеш да се насладиш на таз коприна, стига да не ти се диша, естествено.
"Това е моята родина" - уви, вярно е. Ако обаче оня велик българин Аспарух беше си размърдал малко задника да отиде малко по-назапад и да види там природа и морета, и да не се беше забърквал с това гадно славянско племе, не бих му се сърдил...
Родино моя, кочино моя! Тънат хората в дим, кал и пошлост. Даже и Мазератитата и Бентлитата са непознаваеми от кал и мръсотия. Газят хората в кишата, а не се знае отдолу не ги ли дебне дупка - да счупят крак, ръка, глава. Бързат към мола! И не ги обвинявам за това. Сега, когато съм се слял с тях ми става ясно, че и на тях им харесва да се разходят на чистичко и да не заприличват на свине. Не да пазаруват - в мола е скъпо. По-скъпо от навсякъде другаде по света. Просто да видят и те как може да се чувстваш като бял човек. За малко.





Морската градина - най-красивото място, в най-красивият град, в най-прекрасната държава на света

ФК! Днес - нищо повече от мъртъв билборд


София - столицата! Другият най-прекрасен град за живеене в България.



Прочети финала на разказа тук.

7 comments:

Sister said...

Чудя се, преди да излезем за първи път от България, как изобщо не ни впечатляваше тази действителност? От друга страна пък май тогава не беше чак толкова мизерно и мръсно. Това според мен отразява нагласата на хората - всички са се затворили в своите си драми и не са част от заобикалящата ги среда, не изпитват нужда да дадат своя принос за подобряването й, просто преминават през нея.

CToRH said...

Впечатляваше ни! За това я напуснахме! Да, по-малко беше и пак ни впечатляваше. Личната драма нарастна...кочината - в геометрична прогресия! Но...прасетата си заслужават кочина.

Nuclear Rabbit said...

Welcome back, Mr. Anderson! Колко за малко беше тук и как прекрасно си хванал настроението! А ние тук се борим с това ежедневно! Повръща ми се вече от мръсотия и селяния и чалгария и още и още.....Дано на 1-ви май да имам късмет и DV-то да ме удари по челото!

Anonymous said...

CToRH, вие всъщност как мислите- че е приятно да се живее в кочина? Че на живеещите в кочина им е приятно? Моля ви не бъркайте създателите на кочината с тези, които живеят в нея. Обидно е. И... просто не е вярно.

CToRH said...

Уважаеми/а Anonymous, българите са доста неинициативен народ. Ако не ги ръчкат, няма да работят, а ще си попушват цигарки с кафенце. Ако не ги заплашват, ще крадат. Ако не ги наблюдават, ще си хвърлят боклуците където им падне. Ако няма ченгета, ще нарушават правилата. Ако има - ще ги нарушават и ще ги подкупват.
Но, за разлика от САЩ, Англия и Перу (за които имам наблюдения или информацаия) няма да се хванат самоинициативно и да спретнат на доброволни начала една градинка, една полянка или както съм правил аз през повечето си тийнейджърски години (пред смаяните очи на минувачите, които ме мислеха за луд), да вдигам боклуци от улицата и да ги изхвърлям в коша, или да чистя Морската Градина със скаутския си отряд. Няма кой да се сети, че онези неща, в които хората се пребиват докато вървят по улицата (не дупките, а 'саксиите'), потрошени и пълни с пръст и кал, не са КОШОВЕ ЗА БОКЛУК! И ако са пред вас или пред магазина ви, може поне да посадите цветенца в тях. Така и така са разположени на адски непрактични места и само пречат на колите да си паркират на тротоара - поне да са красиви. Но е по-лесно да си хвърляш фаса в тях!
Съжалявам, Anonymous, но аз чистих и опитвах. Говорих, агитирах, правих концерти, фестивали и давах интервюта, с идеята да помогна България да е малко по-добра. След като 'кмета' на Варна, това гнусно лайно - Кирил Йорданов ми каза, че не мога да си правя фестивала, защото не му подпомагам по никакъв начин имиджа (а дали не е имал пред вид финансово?) и го спря! (фестивалът беше под надслов - за борба против наркотиците, с подкрепата на община Варна)
Ами...махнах се. И сега си нося друг кръст. Носталгията. Но носталгията е по една мечта. А вече съвсем не по една кочина!

Anonymous said...

Това, че сте се махнали е защото сте имали избор. ИЗБОР. Не всички хора имат тази възможност, за много хора изход просто НЯМА. Те продължават да живеят в кочината. И това не ги прави по-малко хора.

Докато в първия ви коментар излизат прасета. И точно това ме накара да ви пиша.

CToRH said...

Знам какво е да нямаш избор. Знам какво е и страхът да избереш да бъдеш чужденец (границите са отворени). Да, мнението ми е, че положението в България е трагично. Също така, че болшинството от хората не правят нищо за да го подобрят. А да пречат на тези които се опитват. Надявам се да сте от вторите и същевременно, ако мислите, че сте, то тогава съжалявам, защото знам, че сте обградени от хора, които ще ви пречат - прасета.
Изборът е тежко бреме! По-лесната промяна обаче за мен беше външната - да сменя обстановката. По-трудната промяна е вътрешната - да променя себе си и да стана прасе, или да не се ядосвам на прасетата. Второто не го можах.