Карантината мина! (как Сами тръгна на детска градина след едномесечна карантина от магарешка кашлица, през която ни доведе до фаза скубене коси, пера и други подобни)

Скъпи читатели, скъпи сънародници!

Тъй като съм подготвил речта си мимоходум, ще се спра върху гео-икономическите и еко-метеорологичните условия на нашата обстановка накратко, а след това ще се задълбоча върху по-прозаичните теми, засягащи нашето работническо семейство, които могат да представляват интерес за вашите полу-работнически такива (да не пропуснем да отбележим любимата дядому Тенчому фраза – да пусна една вода и да пия една такава!).

Както е озаглавена тази глава на трудът ми – Карантината мина! Това зове за празненства и пирове, гуляи и веселие. Причината е една – диктаторът на ежедневието ни е сега ангажиран в ежедневни диктатури над нови популации, игри и нови предизвикателства, та не може с предишната си сила да упражнява потисничеството и налудностите си върху изнурения народ! Разбира се, той си плаща висока цена, така както и ние, но предположенията ни са че един ден всичко това ще доведе до всеобщо благоденствие. 

Да уточним цената. Какво това коства на родителите на диктатора в пари и нерви няма равностойност, но всяка пролята крокодилска сълза заплащаме с късчета сърдечен мускул. А те не са малко. По-конкретно – първият ден в градината премина в любопитно проучване на обстановката и създаване на фалшиво впечатление за покой и равновесие. Вторият и третият дни обаче обстановката беше опозната нямаше кого да баламосваме, че в градината ни харесва. Показахме, че искаме да се държим за полата на мама и за...скейта на тати. Та отскубването от ръцете ни преминаваше с душевна драма, съпроводена от крясъци, сълзи и увещания, силно наподобяващи тези на татко му преди да бъде оставен ‘на градина’ на Пушкин 16а. Да, след това твърдения като „Тук всъщност е хубаво” напомнят тези на баща му от рода на „Ама аз защо плачех”, но родителската рана е нанесена и денят вече е преминал в терзания от типа: „как ли се чувства горкото дете”.

Толкова по този въпрос. И тъй като този път не вървим в стандартната последователност, нека докато сме на темата, да споделя два бисера:

„Ох, мамо, много си сладка! Не спираш да бърбориш!”

Докато ми обяснява как се пее една песничка, аз все уж не разбирам и я пея погрешно – той се ядосва и ми казва: „Тате, ти я си карай колата а не пей! Като стигнем ще ти изпея на ухото как е песничката и ще чуеш!”

А след като позакръглих темата около младото поколение, сега да ви затъкна малко и с по-старото.

Бих започнал от това, че тъй-като редът в градината и спокойствието не са установени, ние все още сме леко на нокти, но малко по малко успяваме да се концентрираме върху по-належащите теми и да захапем по-спешните въпроси за задниците. Напримерно (с ‘но’ звучи по-академично, не че нещо не знам граматиката), майката се вихри в гъсти лабиринти от идеи, информация и планиране на докторантурата си. Тя е абсолютно вдъхновена и като ми разказа вчера какво е намислила да прави, и седнахме да го опишем как би се случило във времето, ми се стори, че мисли да прави две докторантури и една специализация в идните 3.5 години. С една дума – луда! Дано с типичното си ‘всяко нещо с времето си’ съм успял да я убедя да остави 5-6 дини на земята, че всичките под една мишница няма да излязат читави нито пък и тя, както е тръгнала.

А като сме се заговорили за дини, тук си купихме една на скромната цена от един жибилион газиолара и се оказа, че е много вкусна и си струва парите. Изглежда тук ги инжектират с нещо още по-сладко от...това, което съм чувал за родината.

Апък аз...къде бе, на мен ми дай лекота и спокойствие. Айляк както се казва. Аз лека-полека си действам, не се претоварвам, а като дойде ред на представяне на проекта си го обличам в колкото се сетя помпозни думи (което между другото се оказа много сложна задача, защото нивото на изказ на работа е около 10-о. Т.е. не се казва: „Какво стана вчера с компютрите, че днес цялата информация е недостъпна”, а се казва нещо от рода на „Vattum, infinitum ordenadorium fixacii, ubi bene ibi patrium, lupum, lupum hominum est?” И аз седя в ъгъла като пукъл с речника и се опитвам да разбера тез хора стандартен латински ли говорят или аз нещо съм го забравил. ‘Щот’ в ресторанта такива думи не са достигали до слуховия ми апарат) и някак си успявам да смая всички кооолко много работа съм свършил.

Хмм..като се замисля, може би пък работя по много. 8-9 часа на ден, + това и почивните дни гледам  да посвърша това-онова. Може би там е работата, че не се чувствам като на работа и ми е абсолютен кеф, та затова не ми се налага да се тормозя. Даже преди няколко дни шефката ми каза да понамаля работното време, че иначе ще изникнат семейни проблеми. 

Та така...работата е удоволствие, а свободното време – размито.

Истина е обаче, че когато се прибера вкъщи съм много много изморен. Това е странно, като се има пред вид, че по цял ден едва си ставам от задника. Не предполагах, че да стоя пред компютъра и да си напрягам почти закърнялия след Щатите мозък ще ми коства толкова енергия. Обикновено едва си вземам душ или си оставам да си мириша, хапваме и съм готов за лягане. Вярно е, че на дребния посерко му се ака всяка сутрин в 6.15-6.30, но все пак не се оплаквам, защото към 7-8 предната вечер обикновено сме се строполили по леглата.

А Бризбън е много приятен! Около нас – красота – паркове, разходки, кафененца...не че сме седнали дори в едно, но е хубаво да знаем, че имаме тази алтернатива. Е, хайде опитахме да седнем на кафе миналата събота. Поръчахме на Сами сок за СЕДЕМ ДОЛАРА! и се прибрахме 10 минути по-късно след като той го изля на първата глътка – целия – върху себе си! Иначе всяка събота ходим на пазар и си купуваме продукти за през седмицата, неделите обикновено се опитваме да организираме нещо весело за Сами. Я при кенгурутата в гората, я при динозаврите в музея – и на нас ни е приятно. Имаме няколко начални приятелски връзки. Една от тях – с Изабела Шопова, написала книгата с пътеписи за Бризбън, която случайно ни попадна във Варна и която се надявам да сте чели вече. Та тя е много мила жена и ни подари нещо като софа-диванче дори, освен че ни покани на вечеря и ни заведе на едно страхотно кафене.

Изобщо, животът започва да ни се отплаща за тормоза и напрежението които ни беше погодил. Остава само да се научим пак да му се радваме без да се съмняваме, че нещо лошо непременно дебне зад ъгъла. Пък ако дойде – тогава ще му мислим. И без друго знам, че жена ми вече има евакуационен план за поне 5-6 неочаквани бедствия. На мен ми остава само да се отпусна на дюшека и да се попека на слънце по течението, преди да е дошъл водопада. Кой за каквото е учил!

Много целувки! Бъдете здрави и нас не ни мислете...поне сега и поне засега.

Colors by Night

 

Писмо до един много скъп мой приятел, което така разсмя алкА, че реших да го споделя и с вас :). Скъпи приятелю, ти си си специален, не гледай, че съм направил интимната ни кореспонденция публична!

Салам байрам!

Петрохан Трапезанов Саламов,

Скъпи професоре, драго ми е макар и месец след пожелателността ви за рождената ми дата да ви приветствам с добре дошли в свободното ми време, точно между вечеря и трупясване! След като отделям ценното си 'свободно време' на вас, идва да са сетити, чи сти ми на сарце! Но, за да ни са надуйти и нещо да ви са надигни самучуСВтвието, на бързо ви казвам, че няма такова нещо. Просто...какво какавоооо, а, да просто си разчиствам имейла и зарад туй дойди ред да ви утгуворя, не чи нещу!

Така!

Начи - питахти за кенгурутата и папагалити. Има. ИМА! По-спициалну за кенгурутата - живеят у гурата. Убачи! Има такава идна пудробнуст - тука гури насрид града БОЛ! Ама бол ви казвам, пруфесоре. То се едно и идна гигантска фарм ланд (тъй му викат тука уторкувцити дет на ингилиски гуворим) И тоз фарм ланд, от ферма до ферма има се пу йна гура. ТА! Има ина гура дет така и по-гулемичка, пада се точно до ИКЕАта. Е, там кенгурутата си купуват ефтини стулови и ламби и си светят. Също напуследак диванити и лиглата били мноу на мода, щот мноу са скачалу хуу пу тях.

У тъз гура са оди и на пикник, и на убучении за уриинтация ако си скаут или работиш вав фирма, която даржи на тийм билдинг.

За пъпъдъцити...аа...галити. Начи. ни са толкуз многу чак. Ами напрау са ТОЛКУЗ мноу, чи ина вечер как си карахми пумислихми чи ни свирят гумити, заклеам са, чинету ми да падни на тука аку лъжа! Начи. те тез зиленити шаринкити дет са викат ниразделки пу българску са ибаси народното сабрании. Сяка вечир тарчат кат замаяни и са сабират на ино дарво и почват да крищят и да си разказват вицуве и да приемат закони. Напрао такава глъчка, чи и Бойко Бурисув ни мой я надвика.

Инак сми дубре, мирси чи питаш. Дуволин сам ут раутта си и са кефя мноу. Пу цяяяяял ден са занимавам с ай-фон хапове (същото е кат тез хапове ут аптеката, ама по-различну). Гъцам, ръцам, джигам и играя и давам иксперну мнении: Кефят ма, ни ма кефят! И записвам и дукладвам после на шефката, куято са казва ХУЙ! Ич'н'са майтапя! Докладвам на Хуй и тя вика чудесна работа свърши неска.

та..с ЕДНА дума - дубре сми.

Благударя, чи пупита.
Ти как си? Как е жената, детската стая? Сичко ток? Супер. Радвам са.
Хари!

Saturday market

Brisbane is a super organic place! And by that I mean full of all kinds and colors of people and full of awesome foods!

Markets are a common event and they spur for half a day, fill s park with life, food, music and aromas and just like that are gone without a trace in the afternoon.

We normally do some sniffing, tasting, eating, sighing, stacking, carrying, squishing, etc. on Saturdays and here's some coolness from those moments :)

*majority of the photography here is done by alkA, as I really can't take pictures and eat at the same time :)

What a week!

Monday: got a job

Research officer @ Queensland University of Technology

Tuesday: got a car

Very happy with it!

Wednesday: got a home

We got exactly what we wanted :)

Thursday, Friday: moved moved moved moved

 

 

This much X5!

And we finally FELT at home

Saturday: got a fridge

Fit perfectly to the right there and saved our badly warmed-up beer

Sunday: celebrated!

2 bottles of wine = two headaches but it was worth it!

After 6 weeks of stress and anxiety we sorted all at once. Now we just have to remember what life was like before STRESS! Anyone got some good relaxation advices for working people with a 4ish year old?

Тайният изход от лабиринта

Здравейте, приятели.

Давам си сметка, че не ви познавам. Виждам, че поглеждате какво съм написал от разни места по света, но тази комуникация е едностранна. Аз пиша на вас, а вие, без да ми се представите надничате в живота и приключенията ни от места като Канада, Турция, Австрия, Франция, Германия и разбира се – родина та на всички нас, които знаем как да разчетем тази кирилица. И все-пак виждам, че вие сте някъде там. И това ме радва. Не знам дали съм ви признавал, но често поглеждам картата на света и с радост наблюдавам оцветените държави и континенти от които скришом надничате в света на тримата емигранти.

Ето защо, днес съм решил да ви разкажа мъничко за месеца, който прекарахме в едно от най-отдалечените кътчета на планетата, която с такъв размах споделяме всички ние...

Вече месец и пет дни сме в Австралия. И като уплашена мида, охлюв или Нимо от любимия филм на Сами, аз ден след ден надничах мъничко навън и бързо се прибирах в черупката си – зашеметен, пренатоварен и дори уплашен. Като че ли тази вечер за първи път посмях да изляза в тъмната нощ сам навън, да помириша тропическия въздух, да се ослушам и да погледна към коренно различното звездно небе...

Насладих се на тишината – плахо пропуквана и изящно подчертавана от шумоленето на палмовите листа и тихото цвърчене на посумите някъде наблизо. Поех си дълбоко въздух – пресен и свеж след снощните поройни валежи. Погледнах към тънкия лунен сърп – подобен на процеп от кръпка в пищното звездно одеало. И за първи път..за първи прекрасен път изпитах покой!

О, вероятно мнозина от вас са се сблъсквали с месеци на безспирен дисонанс, дискомфорт, дистрес и всичко дис-естествено, търкащо носовете ни в прахоляка на живота. Но за мен тази тежест продължи прекалено дълго. И привидните почивки, и мечтаните екскурзии натякваха безпощадно натрапливия мисловен трън ‘нещо не е както трябва, нещо не е както трябва’. Вероятно това не бе илюзия, хранена от капризите ми за перфекционизъм. За жалост дълги месеци сърцето ми не беше на мястото си.

Ето тази вечер му разрешавам почивка! Днес всичко е наред. Независимо от трудностите, неуредиците, въпросите и страховете на огромния океан на живота. Днес нещата са о.к. А аз, както и другите ми мили двама семейни члена днес си почиваме и сме наред! Забравено чувство на душевен мир. На хармония, баланс и надежда.

Защо?

Защото за първи път усещам шанс. И не се съмнявайте, че утре, след седмица или година този баланс ще бъде нарушен, но днес аз си казвам: харесвам това място!

Австралия – далеч от всичко. По свой отшелнически начин спокойна, но самодостатъчна. Е, да, тук хората не познават и лелеят по изтънчените завъртулки, изящества и дух на стария континент, но това е чисто любопитство. Любопитство, което веднъж задоволено може да си трае до надигането на следващата историко-носталгична вълна. А до тогава? До тогава спокойствие, бурен градски живот, пазари, кафененца, палми, прилепи, папагали, океан пълен с отровни, но екзотични твари (страхопочитанието е богато чувство! Интензивна емоция на риск, страх и изящество), 100 километра от едни от най-райските плажове по света, 1000 от великия коралов риф, 10 000 от загадъчни тихоокеански острови и азиатски тайни! Не ми липсва Европа. Не ми липсва Америка! Радвам се да съм толкова далеч от тях, а и от вас! Почивам си. Започвам в пълна тишина. Разчитам на себе си и на двете вълшебни същества до мен и точно в този момент съм спокоен и щастлив!

***

Самоуверени от дългогодишня си емигрантски опит мислехме, че ще пометем Бризбън за броени дни. Не се съмнявахме, че дребни подробности като жилище, кола, документи, работа и ориентация ще ни се закачат неусетно за зъба и ще бъдат безмилостно погълнати от опитните ни пътешественически пасти! Но уви, животът отново имаше различен план за нас. Веки опит, всяко логично действие, всяко излизане от измамно-спокойния комфорт на дома на приятелите ни домакини се ознаменуваше с грандиозен провал. Оказа се, че започването на нов живот във всяка нова държава е един безкрайно-въртящ се параграф 22. За банкова сметка ти трябва адрес, за адрес ти трябва банкова сметка; за шофьорска книжка ти трябва адрес, за адрес ти трябва банкова сметка, за банкова сметка адрес; за да имаш работа ти трябва кола, за да купиш кола ти трябва шофьорска книжка, за да имаш книжка ти трябва адрес, за да имаш адрес ти трябва работа. И така нататък и така нататък. Затънали до гуша във възли от бюрократски пасианси, с Алекс гледаме картите си ден след ден и се чудим къде по дяволите се е дянал всепобеждаващият асак пика!

Оказа се, че той не бил на хартия. Оказа се, че той е нещо което носиш в себе си. След като многократно бяхме забравяни, отхвърляни, пренебрегвани, задминавани и неподходящи за наемане на квартира, един ден по случайност включихме Човешкия фактор! И той се оказа разковничето. Оказа се, че хартиите са си хартии, но когато кажеш на някой агент, че не можеш да дойдеш на оглед, защото имаш рожден ден и мислиш да гледаш кенгурута вместо кънтящи празни квартири, нещо в него се размеква. А когато на следващия ден видиш жилището и за пореден път плахо се влюбиш, и започнеш да си представяш къде би си държал кафеварката, липсата на австралийски документи няма да ти помогне.

Тогава, скъпи приятели трябва да влезеш под кожата на хазяина или по-вероятно на агента му. И ето как, след 35 дни на новия континент, най-после развързахме възела с едно просто човешко представяне. И именно защото използвахме Човешкия фактор, някой ни хареса и повярва в нас.

Защото и ние вярваме в себе си.

Ето че от този многословен монолог смея да ви предложа следния скромен, извод. Пред каквато и задънена улица да се намирате, важното е да не губите вяра в себе си, но и да го пкажете на тези, които държат ключовете от лабиринта. И да им кажете, че да, вероятно вие имате своите недостатъци, но че вярвате и знаете, че това няма да се изправи на пътя ви, а напротив, ще го превърнете в своя сила. Че ако само и те повярват във вас, тогава тяхната вяра ще окрили и вас, за да постигнете целта си! Защото всички ние сме богати по свой собствен начин, но никой не би открил богатството ни ако не го открием първо ние в себе си.

My Birthday Surprise!

Overwhelmed by petty little tasks like finding a job, a place to live, a car, nursery for Sami and an entire household of furniture, I thought that there would be no energy left to spare for my 33rd birthday. Therefore, no excitement arose in my chest when I woke up this morning. I just expected a normal day without too much fuss.

My beautiful amazing wife, however, seemed to have something else in mind. Sami and her left me to sleep in and woke me up late with a beautiful birthday song and breakfast. This of course, wasn't all. Here's what happened at the birthday picnic, where alkA had planned to take us...

Moving Backwards

After having had quite some difficulties with finding a place to live, a car and a job, today we went ahead and bought a...bed...we are absolutely going backwards, as last week we got plates and a couple days ago - 2! coffee machines. Now of course we have more stuff that we have nowhere to put. Also, my 33rd b-day is in 2 days and I have no friends to invite, so kinda poor in that department. Thanks to my dear wife, though, I know it'll be fun!

Лафове

Сами: Кога ще си имаме къщичка в Бризбън?
Али: Скоро, но по-важното е, че сме заедно. Хората са това, което прави една къщичка истинска!
Сами: Не е вярно! Майсторите са!

Brisbane Feathers

Part of what makes Brisbane so exotic and surreal to me is not just the neverending sun, that pierces through clothes and bare skin to root itself (often actually quite dangerously) deep within your soul - a feeling I had long forgotten, having been blanketed beneath the cloudy British skies. The tropical feel of this city is re-enforced by the completely wild bush-lands and swamps, right within the city, teaming with all kinds of snakes, frogs, birds, bats and even...koalas! What really makes me feel in a completely different new place are the sounds. Creepy during the night and crazy during the day. I've tried to capture some of the main culprits of the daily noise, but due to their insane agility, some of them are difficult to photograph. Nevertheless, in line with my ideal for non-embellished-real-life photography, here they are - some Brisbane feathers:

And there's a lot more where this came from...to be continued.

It's almost spring!

and strawberry season all over again!

Нов пост в Emigrants' Life

Ако ви се разхожда до Манчестър, макар и виртуално, можете да погледнете новия пост в Emigrants' Life. Както вече съм споделял, с времето възнамерявам да натрупвам информация за емигранти и пътешественици, описвайки съвети и детайли за всички места, които сме посещавали и на които сме живяли.

Ето защо, приканвам ви, ако имате желание да се включите с подобна полезна информация от местата, на които вие живеете или които вие сте виждали, пишете ми или ми пращайте материали на CTORHC@gmail.com.