От цикъла "Крилати Самешки Фрази"

Сами е толкова голям и интересен, че не мога да откъсна очи, уши, ръце и сърце от него! И двамата с "Мама Али е най-прекрасната" се топим от радост, нежност и щастите, а аз здравата изоставам с дисертацията, подари едно свое невероятно качество - "турбонеорганизираност".

Но как да учи човек, когато трябва да се ослушва, за да не изтърве някой от великите крилати фрази на нашето 2-годишно смешниче:

6-6.30 сутринта: "Готовоо! Нашпинках се, отивам да карам колите и да играя" (това е събуждането всяка сутрин! Има слухове, че дори казал нещо като "Мисля да ставам")

"Мама и тати, искам ви!"

"Тати, обичай ме!"

с размахан пръст: "Тати, оставям тук скейта, да не си се качил" (аз се качих и той ми се скара)

"Аз съм скаран!"

докато ака на гърнето: "Пишай дупеее"

вдигам го от следобеден сън: "Къде ми е мамата ми?"

"Аз нали не съм за красота?"

пак с размахан пръст: "Тате, ти няма да си слагаш маска с лимони! Тя е на мама! Разбра ли ме?“

 и за десерт:
попитах го мога ли да му опитам закуската: "Ама разбира се бе, тате, че може да си вземеш от закуската ми, заповядай,  вземи си!"

да си татко е вълшебно!