Keys to The Doors

a poem I enjoyed..

I loved your eye of wonder: your third and fourth and fifth years spent astonished,
widening your eyes at each new trick of the world - 
and me standing there,
solemnly explaining how it was done.
The moon, the stars, the rainbows, 
photographs, gravity, the birds in the air,
the difference between blood and water.

In true life? you would say, looking up
and I would nod, like some broken-hearted sage,
knowing there would be no answers soon
to all the big questions that were left,
to cruelty and fear,
to age and grief and death,
and no words either.
And you, like me, will sit and shake your head.
In true life? 
Yes, my sweet, strong one, I'm afraid there is all this as well,
and this is it: true life.


by Robin Robertson

Buddies

Parenthood. Never what I expected. So much more difficult than I thought. And now - so much better than it was. These past few weeks I can feel a new fun era of fatherhood emerging. Sami is now a person with opinions, likes, dislikes, and even a stance on some serious issues such as the dinosaurs still live and some train-tracks near our home in Brisbane no longer in use, are in fact millions of years old.

He is at the stage where he wants to do everything himself - make his breakfast, pour his water, bring me another beer from the fridge, massage mommy, drill holes, tie screws, vacuum the house...It's overwhelming of course and difficult as hell as A and I both know he'll drop, spill, mess up, and break things. But we try to bite our tongues and let him be...as much as we can before he fills his sleeve with water when pouring himself a glass.

The most amazing part of it all is the communication - in a funny Englo-Bulgarian we raves about dinosaurs, about "The Night at the Museum", about fossils, sea creatures and not eating animals. Ever! He cannot comprehend how people slaughter a cute little creature and put it on their plates. We never forced him to be vegetarian, on the contrary - offered him meat so he could choose. But we did explain where it came from, so Sami won't grow in the denial and oblivion most others do thinking that there is no connection between the life, the slaughterhouse and their plates.

Our games are so much more fun these days that fatherhood really grows on me. Oh of course, I still need a glass or four of wine at the end of the day, to strip off the wHining but at least I am now more tired than flustered.

When we were on our little campervan trip around the beaches of North Queensland, we set up a little surprise for him - fossil digging at the beach. And that made his trip! He was mesmerized! And the friendship grew even stronger...

So to those of you, tired, frustrated and confused by parenting, hiding behind masks, so they can meet social expectations of being perfect moms and dads, I can gladly say - it will be fun! And that fun may last for a very short time before you get rejected by your teenager. So, embrace it and leave facebook for the moments when you REALLY will have no chance to roll little cars down the cabinet or play with dolls. Live in the now!

Coconut mission

1. Man go jungle

2. Man find coconut

3. Man bring back

4. Man work very hard peel coconut

5. Man poke hole in coconut and put straw

6. Woman and child drink

7. Man repeat

Пряко включване от плажа със снимки от телефона и лаф

Тате, ский колко далеч е отишло морето!

Recycle - home edition

 The more I become aware of my own and my family's 'environmental footprint', the more I freak out about the amount of waste we all must burden our world with...every single day. Starting from a single bread loaf that for some reason has to ALWAYS come in a plastic package of some sort these days (more sanitary, right?), going through all the old computers (please wait a couple of days and you'll see how much e-waste we captured back in Vegas one day), clothes and...furniture. Can you imagine the toll of one single person and one single household on our fragile world? And what about all of us? What about cars, fuel, and...whims. 'Honey, I don't like this couch any more. We should buy a new one.' Yes, sometimes you'll sell the old one off but often you might just toss it on the road-side and wait for the garbage truck to pick it up.

Well, coming to a whole new country, not only did we have a concern about how much money to spend on all the new stuff we had to buy, but also we were mindful of how much more garbage we were going to generate. Additionally, having spent a couple of years in the 'old world' and...losing some dear to us people from our ancestors, we came to appreciate older stuff that much more. Rarely nowadays does a 'modern home' emit as much warmth and home-y-ness as the history of the past. So I present to you some of our home, which we furnished from scratch for under $1000 (which includes a fridge and a washing machine). This is what we now call home...

Couches are $50 each. Table is a box for $5.
Small table is off the road-side with a wine box on top. Rug is a blanket/throw.

Table with chairs - $25 for all. Small table in the back is a vintage table off an oooold house - next to free.
Armchair as well. Stand on the left is $30-new.
Stereo is $30 from a total Australian white trash. Candle-holder is $3!
Tray with tea-pot was $10 from a garage sale. It's actually silver with a stamp! 

Kids' labour is free :)

I had to have this plate! It's awesome for serving sushi.

This stand is totally DIY made from pallets, purchased second-hand.

Sami's tent is new. The carpet we brought from the UK (crazy).
The fire-truck was $5 (new but reduced by mistake at the store).
And the $20 bed, alkA sanded down and re-painted.

This vase was super expensive but we loved it too much.

Balcony furniture was a gift.

Here's our exceptional late 1920's (top right sticker says 14-3-31)
French box-suitcase for which I talked a woman down from $50 to $10.
It has customs stamps from Canada, France, Alger, Scotland and...ended up in Australia.

Vases were next to free. The pot-holder ladder on the balcony was at the road-side.

Reuse! Reduce! Relove! Reenjoy!
Live with history!

Лафове...

Новата серия от лафове...макар че вече като че ли порастваме и е по-интересно колко 'големи' думи ползваме:

"От мен да мине, тате, ще ям супа!"

***

Давам му да подаде подаръка на майка си за имения ѝ ден:
"Да си жива и здрава, мамо!"

***

А: "Сами, не слушаш ще ти прибера играчките!"
С: "Аз пък ще ти прибера обеците!"

***

Аз: "Сами, спокойно, утре ще отидем на доктор и той ще ти помогне с кашлицата."
С: "Няма нужда! Мама нали е доктор!"

:)

A gourmet Saturday

Beet and tomato caprese salad with pistachio pesto

Sami helped us cook picnic pizzas - super thin Italian dough, organic tomato sauce, mushrooms,
olives and red onions topped with mozzarella. Classic, quick and tasty! (10 minutes in the oven).
 Then with a bottle of wine eat at the lawn outside.

Blanched green beans (4 minutes in boiling water with salt) topped with pistachios,
squeezed orange juice, olive oil and balsamic vinegar.

Lavender and chamomile tea. Alex calls it 'love tea'. It actually tastes good even to an non-tea-lover like me!

Brisbanature

Brisbane offers us an amazing combination of amazing weather, nature and a beautiful balance between parks and city. There are huge green parks everywhere. Some of them practically still jungles full of snakes and giant spiders just as well as kangaroos and koalas! WILD! I can't even begin to tell you about all the amazing birds!
Here's my collection of recent favorite photos representing our life and joy in this beautiful place:

We've been waiting for you!

Do you like the world around you?

Happy with political life? With your 'freedoms'? With your credit cards? With your mortgage? With your job? With the environment? With global warming? With compulsory vaccination? With the schools? With free access to murder weapons in the hands of mass-murderers? With oil? With non-renewable energy? With animals suffering...should I go on?

ARE YOU FUCKING HAPPY WITH THE WORLD AROUND YOU???

NO?

And you ask yourself but what the hell can i do (or should I have written YOU with a capital I?) ? I am a mere noone. A snowflake in the storm, a cog in a giant machine...a sheep in the herd. Yes. Ask a mathematician, a scientist, a professor: "What are my chances to change the world? To rise against the injustice, to speak my voice, to raise awareness, to wake up the ones around me and to ACT!?".

The scholar will probably answer with a standard "ratio" answer: "You have a better chance at being hit by a lightening or drowning in a puddle than changing the world" And they may be scientifically right.

BUT WAIT!

A lightening has just as little chance of reaching you as you do of reaching it and yet, somehow people die by that. The poor lightening could have hit anywhere else...five meters behind you but somehow people get hit! A drop in the puddle may have been nothing just a second ago but now it is THE LAST DROP to fill your lungs one bit too far so that you can drown and die!

And that lightening, my friend, that drop fulfilled its destiny! It didn't complain that it was just a drop in the puddle. DID YOU?

I see. You are a firm believer in the 'ratios'. You think that the chances are too slim for you to make a difference. Just about 1: 1 000 000 000 000 000. Right?

Well, let me tell you (or remind you) something I have written before:

Ever heard the story how coincidentally your grandfather noticed your grandma with the corner of his eye? That same day he didn't feel like going out and yet he did? That time he crossed the street and a car broke his leg, so the nurse in the hospital became his wife? And then...how they didn't want a kid, or couldn't have a kid but yet miraculously your ma or dad were born? And then how them two went by a great ridiculously small chance to the same school, job, movie theater or summer camp and ended up marrying?

And then...how the HELL!? did you come out? By chance? Not having been planned? Or did they plan you but wanted a boy or a girl instead?

Oh, it gets really interesting here...have you ever heard, seen or read about what a warzone it is in the uterus? About the millions of rivals you had? About the hostile environment there? About the millions of fucking chances you had to die between that day and TODAY?

...

So tell me now, my friend...what was your chance to be here and reading this right now? What is the reason why you ARE reading it??? Is it a pure coincidence in-between your facebook updates? Is it a meaningless breakfast read? OR IS THIS THE MESSAGE YOU'VE BEEN WAITING FOR?

WHAT IS THE CHANCE THAT YOU ARE HERE IN THIS VERY MOMENT, READING THIS VERY MESSAGE?!

Let me answer that for you: THIS is the chance - 1: 1 000 000 000 000 000!

Have you got your answer now?

So go out there! Read, learn, act, choose wisely, make decisions, voice opinions, influence those around you, ignore petty attempts of sceptics to stop you, revolt, participate, research, invite, educate, clean, write, do, study, publish, raise awareness, recycle to death, provoke, hold your ground, be empowered, DO SOMETHING!

Just stop lying in your miserable shit-puddle, whining you are a snowflake in the storm! Because the storm, and your favorite snowboard resort is made of nothing more and nothing less but UNIQUE and beautiful snowflakes!

YOU ARE A MIRACLE, MY FRIEND! NOW SPREAD YOUR MESSAGE! AND TELL EVERYONE HOW MUCH THEY MATTER IN CHANGING THE WORLD TO A PLACE WE COULD ALL LIVE IN! YOU ARE NO COINCIDENCE! YOU ARE HERE FOR A REASON! AND THAT REASON IS TO LEAVE A FOOTPRINT AND TO BE THAT LAST DROP!

NOW GO! CHANGE THE WORLD! IT'S WAITED TOO LONG...FOR YOU!

КМЕТЕ – ТИ ме направи ЕМИГРАНТ!

Преди 10 години една гадна низша и корумпирана политическа твар разруши една прекрасна инициатива. Кметът на Варна - Кирил Йорданов унищожи фестивалът, който бе започнал да се превръща в символ на силата на българската ъндърграунд мнузика - Freemind.

След като през 2002-а най-наглият политически престъпник "Цар Киро" заключи вратите на "Комикс" и изгони поне 1000 млади хора от Варна, защото били "пияни пънкари", и почерни фестивала - обявен за борба срещу наркотиците и насилието - на първа страница на националните ежедневници; след като раздуха из цялата държава небивалици за това какви хора се събирали в града и колко деструктивно му се отразявали, Киро подписа поредната си милионна сделка, надигна поредната си бутилка и продължи сам да руши родния ми град.

През 2003-а със сетни сили и последни спестявания (по-точно с парите, които бяхме събрали от сватбата си) организирахме Freemind No5. Този път "с подкрепата на община Варна" или по-точно след като дни наред висях по опашки за да подавам молби и да изисквам одобрения за провеждането на фестивала, отказвайки да мина по каналния ред "с рушвет да купя кмет". След като получих РАЗРЕШЕНИЕ от общината за провеждането му, намерих залата запечатана с "бандерол" от общината до второ нареждане.

Така, кметът на Варна унищожи една от най-чистите и позитивни инициативи - да ангажираме младите хора с музика и позитивно послание и да ги запалим по идеята, че агресивната музика може да бъде свързана с висши цели.

Ето защо напуснахме България заедно с моята любима съпруга - разочаровани и отвратени. Бяхме разбрали, че за да постигнем нещо там, ще ни се наложи да храним системата с рушвети вместо с идеи и да се блъскаме с телета в железницата на властта.

През идните години тъгувахме и мечтаехме да се върнем и да заживеем отново в "Българийка"-както я наричахме, но с всяко прибиране намирахме родния си град все по-отвратителен. Занемарен, с паметници - без паметници, с нови плочки, без нови плочки, с преливащи смардящи кофи за боклук, с велосипедна алея- удвояваща проблема с трафика вместо да го разреши, с коли паркирани по тротоарите, с гигантски ями по улиците, в които не само колите, но и хората се потрошаваха, с лъскави Бентлита паркирани пред лъскави кафенета, с пищни коледни окраси, пълнещи джоба не на кой да е, а на съпругата на цар Киро.

И така, нека това се знае - Киро, ти си причината не само моето семейство а и десетки, ако не и стотици млади хора да се отвратят до смърт и да напуснат родината си! Ти си причината поради която сега не желая да се прибера в този мръсен, потрошен и продаден на ТИМ град! Ти си причината огромните музикални фестивали сега да се случват в Каварна и Бургас, привличащи хиляди посетители, туристи и инвестиции - там! Ти заслужаваш не изгонване, а съд; не къщи в Ница и Швейцария, а затвор!

И не! Не дължиш "изявление" пред медиите за решението си дали да бъдеш кмет, а дължиш горещи извинения с подвита опашка към Варненци, към хората по улиците и към мен! Дължиш милионите си на Варна и доживотен труд по улиците на града - с метлата - защото единствено така можеш да се опиташ да почистиш гнусотията, която създаде!

ADRIATIC

Австралия – поредният нов свят. Поредният нови свят на мечтите.

За мен очакванията бяха, че да се устроим в тази (трета) нова държава на емигрансткия ни живот, ще бъде по-трудно отвсякога. Все-пак сега сме трима, а и отиваме буквално на гъза на географията, където не познаваме почти никого.

Но съдбата ни даде така неочакван тласък, че месец и половина след престигането си имахме квартира в най-якия (без да преувеличавам) квартал на Бризбън, по-яка кола от която и да сме карали до сега и най-важното – аз бях назначен на работа – мечта. В един от най-мощните австралийски университети се занимавам с какво мислите? С психология и музика! Вероятно ако някой дух от бутилка ме беше интервюирал, аз самият нямаше да посмея да си измисля толкова небивала работа. Но изглежда седемте години духовен глад бяха изтекли и беше ред да берем плодовете.

Разбира се, подобно развитие на събитията ме окрили, защото съм научен от малък да си обирам паничката докато не е останала и троха, та когато съдбата ми подаде пръст, реших да лапна ръката и да не пускам докато не сбъдна всичко.

Списъкът с изисквания от живота написах на жълта бележка направо в ‘Уиндоуса’ си, та да я гледам всеки ден и да не забравям какво да си искам другия път като намеря прашасалата газена лампа.

Тази бележка и сега е пред очите ми, така че лесно мога да ви споделя, че най-отгоре бях написал: група, скейтборд, писане на книга, фитнес и други подобни мечти. Съдбата като че ли хвана списъка и започна да го чете: когато Алекс ми каза, че Refused ще идват да ни свирят под носа, се оказа, че вероятно няма да си позвилим по $80 на човек за билетите. Но след като седмица по-късно имах работа, перспективата се промени и се похвалихме във Фейсбук, че за втори път в рамките на една година ще гледаме тези пионери на съвременния хардкор. На същия ден едно момче поиска да ми стане ‘приятел’ пак там. И аз, мнителен както обикновено го питах откъде пък ме познава. Той каза, че видял, че ще ходим на концерта и решил да се запознаем...та от дума на дума стана въпрос, че искам да навляза в местната сцена и да си събера група с доста специфичен стил, какъвто съм си наумил през последните 3-4 години.

Развитието и размиването на Хардкорът като стил ми даде нови перспективи към музиката. В днешно време в ‘хардкор’ групите можеш да слушаш хип-хоп, джаз, пънк, техно, метал и каквото и да си помислиш. За мен това беше вдъхновение да събера смелост и да се опитам да осъщестя своята идея...

Майк пък ми каза, че има група от 2006-а година и, че си търсят вокалист. Това, разбира се ме зашемети, защото подобни съвпадения се случват само в наубедителните сапунени опери. Да не говорим, че чувайки инструменталните им записи си дадох сметка, че мечтата ми може да е по-близо отколкото предполагам. И след концерта на Refused, бях поканен на прослушване.

***

Започвайки пътешествието си с BFH преди 17 години, тогава бях уверен, че ще ме харесат. Както и самите те споделиха, първият ми крясък ги беше убедил, че съм приет в бандата. Разбира се, очакването ми беше че и тук ще се случи нещо подобно...но грешах.

Първо, по много официален начин получих записан инструментал, на който трябваше сам да измисля текст и да си наглася пеенето. След около 5 часа работа имах идея какво ще им представя и уговорихме час за репетиция. Разбира се, около мен късмета често идва и с клизма, обикновено за да има какво да разказвам след това. В деня на репетицията бях вече болен от близо седмица и не бях си ставал от леглото от дни. И въпреки съветите на жена ми, се надигнах по обяд с аларма и се завлачих на прослушване с над 38 градуса температура.

Първи крясък – „учудващо добре за състоянието ми” – мисля си аз. Но не виждам каквото и да е въодушевление у музикантите. Втори крясък – главата ми пулсира и вените ми ще се пръснат от напрежението. Готов съм да падна на пода, защото климатикът в студиото е сложен на 17 градуса, а мен ме тресе зверски.

„А можеш ли да запееш по-мелодично” – ми викат. А аз нервно изкарвам мелодичния глас от торбата, тормозейки се от спомените си от негативните коментари на BFH по повод мелодичните ми вокали там. И все пак виждам няколко удобрителни кимания, както и двамата китаристи започват да се мятат из студиото. Това ми дава смелост да вкарам и няколко нотки от новата си стилова идея и се обнадеждавам като виждам позитивна реакция и усмивки. „Стана” – мисля си и се решавам да им кажа, че се налага да си тръгна, защото целия треперя и не мога да държа главата на раменете си от пулсациите. Разделяме се много позитивно и те ми казват, че имат да чуят още едно момче, но в сравнение с предишните кандидати са най-доволни от мен.

В колата към вкъщи си мислех над тези думи и ме беше яд, защото знаех, че ако не бях болен можех да имам по-голям шанс да ме вземат веднага. Но следващата седмица ми изпратиха нов инструментал и след още 5 часа мислене се появих – вече здрав – на ново прослушване. Този път барабанистът ме гледаше някак накриво и след като мислех, че всичко е минало супер, получих съобщение от Майк – „ако наистина искаш да влезеш в групата, ще е добре да крещиш по-малко и да пееш повече в този стил” – и ми праща видео на една от най-гейзерските групи като A Day to Remember. Е тогава не ми издържаха нервите и му казах, че ако искат това от мен е трябвало да ми кажат предварително, да не си губя времето и че подобни мазни вокали не са ми по вкуса, както и че няма да правя пируети, за да им се харесам...след три часа получих съобщение – съжаляваме, но решихме да не те приемем в групата!

Разочаровах се. Уж всичко се подреждаше, а да не говорим, че Майк все ме викаше да караме скейт заедно (докато бях болен), както и че те с брат му са от Харватско, и щяхме да сме сродни балкански души, и всичко сякаш щеше да е идеално. Но този отказ ме мотивира да се захвана веднага със събирането на моя група. Дори Майк се нави да свири с мен като басист.

Мина седмица. Отдадох се с насладата от работата си изабравих за разочарованието. Един хубав ден получавам съобщение от Майк. „Барабанистът ни ни напусна. Той беше единственият, заради който не те взехме. Всички останали много искаме да се присъединиш към нас ако ни простиш.”

***

Вече свирим от два месеца. Имаме пет напълно готови песни. Adriatic имат студийни записи на инструменталите си, а обложката за новия им албум вече се оформя. Искат да запишем вокалите веднага щом съм готов. И така, разочарованието и болката ми от бездействието на BFH по миксирането и мастерирането на записите ни от 2011 на ‘Bits oF Humanity’ сега се компенсираха с нова страст, ново поле на изява и иронията на това да издам албум шест месеца след като стъпах на австралийска земя. И две години след записите на нероденото дете на BFH.

А между другото, албумът се казва „Planina”! Да ви звучи познато?

 Ето линк на Facebook страницата на Adriatic:

https://www.facebook.com/Adriaticband

Ето видео със инструментален микс от предстоящото EP - 'Planina' :

http://www.youtube.com/watch?v=gvsK3yiIRyw

 Първият ни концерт ще е през април:

Лафове

„Чакай, мамо, ако ми измиеш сега ръцете ще танцувам, защото ми се ака! Спри да ме миеш, трябва да акам!”

(минута-две по-късно от тоалетната: ) „Ех това моето дупе много, много, много лъже!”

(Алекс мие чиниите) „Ех, как мърдат, мърдат тези ръчички на моето момиченце!”

(Алекс отива в тоалетната с телефона в ръка) „Мамо, отивай да акаш и внимавай да не помислиш, че телефона е тоалетна хартия.”

(не знам дали помните, но вместо „овчица” открай време казва „лъвчица”. Това е стар лаф, който нарочно не поправяме, защото ни е много смешен както и „НеГздо” и „КадйатчВе” – квадратче. Но сега си има развитие: ) „Не, не съм лъжливото ЛЪВчарче!”

:) Имайте весел ден!