Genetically Modified Salmon? Now This Too?

I decided to re-post this article, so that you could be more informed. Spread the word, make your voice heard! Do something! YOU are an important part of today's world! YOU have the power to spread messages, participate in protests, inform yourself and others around you! DO IT!

Here is a powerful website, where the brightest minds of today write: Nation of Change
That's where I read this:

FDA Quietly Pushes Through Genetically Modified Salmon Over Christmas Break

While you were likely resting or enjoying time with friends and family over the Christmas break, the United States Food and Drug Administration was hard at work ramming through genetically modified salmon towards the final acceptance process. Despite the frankenfish actually being blocked by Congress last year over serious health and environmental concerns, the FDA is making a massive push to release the genetically modified salmon into the world as the FDA-backed biotech giant and creator of the fish AquaAdvantage screams for profits.
These fish of course threaten the very genetic integrity of the food chain when considering the fact that they will ultimately be unleashed into waters with other salmon and likely even the ocean at large. The AquaAdvantage genetically modified salmon have been engineered through genetic manipulation to grow double the size and weight of the average salmon. Hitting 24 inches instead of 13 and weighing in at 6.6 pounds instead of 2.8, the GM fish contains both a gene from another salmon known as the  Pacific Chinook as well as an eel-like fish.
This unnatural genetic infusion allows the fish to generate a growth hormone 24/7, making it a massively mutated ball of growth hormones and disease.

Genetically Modified Salmon Threaten Genetic Stability of Food Chain In the event that awareness is not spread and Congress allows the FDA to approve AquaAdvantage’ GM salmon, it will become the first approved GM animal for growth and human consumption.
Modified salmon will mate with regular breeds, creating hybrid mutations that may likely never be tracked. Hybrid families that may continue to repopulate for generations, all containing modified genes. After being consumed by predators like sharks or others, the sharks are then affected by the genetically modified fish through the development of various health conditions conditions. In mice trials alone it was found that eating GMOs triggered mass tumors and early death in the animals — and that’s just crops. Genetically modified crops are concerning enough, but are much less complex than animals.
The fact of the matter is that no one truly knows the long term effects of GM crops, let alone GM animals. But hey, why not test it out on the public? After all, who cares? It’s not like the FDA will do anything to Monsanto despite the numerous studies linking GMOs to disease. Instead, they just say it’s pseudo science and that only FDA-backed ‘science’ is worth anything. Forget the fact that the only lifelong rat study done on GMOs found it led to tumor development.
So what can we do?
There are a number of methods here, but first and foremost the word needs to be spread far and wide that genetically modified salmon is being pushed through by the FDA. People despise GM products on average, with 90 plus percent in favor of at least labeling. In addition, there is a petition going around to send to politicians to ask them to stop this approval as they did in 2011.
Ultimately, it comes down to opposition. If enough people know this is coming and are very upset about it, they will have trouble ramming it through. That’s why they announce these things over Christmas weekend. They don’t want anyone to even hear about it — they want to make it harder to popularize since hardly anyone saw it.
We can beat this as we did back in 2011, and the FDA knows it. Their dirty tactics are not effective in the technological age in which the transfer of information is more powerful than ever. Share this news and spread the word. Block genetically modified salmon from getting put on your dinner table without any labels.

alkA + Sami + spicy...

The China Study

I've tried unsuccessfully to share this awesome book before. Here is a link where you can really download it now!

READ IT!

White Fish Thai Curry - the easy way!

Fancy Thai?
Too intimidated by the complexity?
Here's a simple amazingness:

Thai coconut fish curry

- 10 shrimp (optional)
- 500 gr white fish (any flaky type)
- green beans (a handful)
- 1 med size onion
- 1 green or red pepper
- a coffee cup size rice
- 1/2 can of coconut milk
- 3 kaffir lime leafs (they add so much aroma! Try to find them. If you can't make sure you have tons of lime)

1. Steam the rice. You probably have your way. I wash it, put it with 2:1 water : rice on the stove until the water boils. Once it starts boiling I add a cube of vege stock and salt, cover and lower the heat to MIN. Then let it absorb the water. Don't open it at all for 20-40 minutes. (depends on the rice)
2. Quickly sauté the fish fillets. I add a bit of olive oil to a deep non-stick pan. Just a touch of oil. I add the fish and cook it 5 minutes on each side (depends on the thickness. Thinner pieces require less. )
3. Cook the chopped onions, peppers and green beans simultaneously for 6-7 minutes until they are soft. NOT burned (lower heat)
4. Once the veges are soft, add SLOWLY 1/2 can of coconut milk. Make sure the heat is at MEDIUM or the coconut milk will curdle and then it's not pretty. I added even 100ml of water, to reduce the heat and increase the sauce without increasing the fat. Add salt, the lime leaves cut in halves, (I had saffron so I added a bit but it's not that important), lime juice and a dash or two of garlic powder. Let the sauce thicken together with the veges for about 7-8 minutes while constantly stirring.
5. Add the fish in and flake it within the pan, so it absorbs and infuses with the sauce. (I has a few pre-cooked shrimp so I added them in too).
6. Is the rice ready by now?
7. Like spicy? I cooked for my wife and son who ARE NOT fans of spicy food, so I just added a chilli pepper to my plate but you can chop yours inside if you are brave enough.
8. Mix the curry with the rice, garnish with a couple of roasted cashew nuts or peanuts if you have them and ENJOY! I loved it with light beer, and alkA had it with red wine. To each his own!

Let me know if yours came out ok!

Our Daily Poison

Define food!

Don't do it for me, do it for yourself. What is the reason we shop, cook, taste, learn, socialise, dine, etc.? No matter how you put it, food is our source of energy. Therefore, food = life. Easy enough, as No food = No life!

But something we all forget from time to time is that food is an external object that we allow into our body. Often without much thought, we take a strawberry, a biscuit or a peanut and faithfully inject it into our own core. And we do it on the basis of two main aspects of blind faith: 1. That what we put in our mouth is actually FOOD (meaning a source of energy, rather than a substance to fill our stomachs and fool us that we're not hungry any more) and 2. That IF it is harmful in a way, or contains harmful substances, our body will be clever enough to get rid of what hurts us and only keep the good stuff.

But we are often wrong in both beliefs together. And the result is: disease. And unfortunately today it is SO difficult to stay away from disease, that every single one of us knows or loves somebody that is suffering or dying from incurable diseases. What happened with cancer? I distinctly remember how terrified I was of AIDS. Now all of a sudden, I don't hear about it anymore. Somehow it's under control? All of a sudden people live with it? But whatever happened with cancer? Have you ever been more exposed to news of cancer than today? It's everywhere I turn. I've lost friends and I've lost relatives. And I know that when I was growing up it just wasn't that common!!!

I myself explain it to a large portion with one thing: Our Daily Poison! And whilst I may add stress to the list of daily poisons, I may say that we have less control over stress but can have much more control over what we put in our bodies.

Why is it that McDonalds hamburgers last forever? Did you know? Why is it that I bought baby spinach two weeks ago and forgot about it in my fridge and today it was perfectly fresh, crispy and not a single leaf had gone bad? Why do tomatoes seem to go for a month before they go bad? And lettuce? And why do I get such a powerful stomach-ache every time I eat (accidently) Chinese garlic? If you still don't know what I'm saying is it's that they are simply not food! They are poisonous enough that no other creature (fungus, microbes, or pests while in the field) would touch them!

Why is there aluminium in drinking water? Why is fluoride added to drinking water and toothpaste when it's detrimental to health? (and don't try and get picky with me on the links I post here, because I don't wanna load you with scientific papers) Why do they want to vaccinate babies IN UTERO??? This is not a joke! I have received an e-mail inviting me to a seminar, discussing exactly that!

You get my point. And I'm afraid we are caught in a trap. Genetically modified corn, meat and eggs stuffed with antibiotics (not to even mention the suffering and torture animals have to endure before they are slaughtered), fish full of poisonous deadly radioactive mercury (in addition to the devastation of marine life...do you eat tuna for example? WATCH The End of the Line - type the name in the search box here and watch the movie!!! Please do it!

I know, my friends, there is no escape...but what I suggest you do is 1. Educate yourself on those harms and be mindful when you make your choices. If not for yourselves, then at least for your children. And 2. TRY! Buy organic whenever you can, because drugs are more expensive down the line. Avoid anything plastic, as much as possible! Bags, boxes, bottles! And 3. Whenever you have the opportunity, voice your opinion! Share, educate others, participate in debates, in elections, in policy formations or merely support the ones who do. This is all we can do in order to try and stay healthy to the best of our ability. Or else, we doom ourselves and our children to disease and misery. If not today, then surely 20 years down the line. And as many of you may not know what it's like in a care clinic for elderly, some day I'll tell you about my experience of a 12-hour night shift as a nurse in such a unit. I gotta tell you...it made me think.

Stay healthy and think about this next time you choose where to buy your food. Will it be your food or your poison!?

Look at all this color!

Sami and I went for all organic today. He looooved the fruits! I've never seen him want to eat more fruit!

I read in the "China Study" that colors in food mean antioxidants and mean youth and health! Yum!

Leaving my band

I am filled with mixed feelings as I officially announce that I leave my band - BFH - for good now. There were lots of great times that we shared...

Here are a couple of great photos to commemorate this event. You can also see our last concert under the 'Music' tab.

BFH RIP (1996-2012)

Real Life Photography

In my photography lately I have decided to take a new approach: Simplicity. I rarely arrange, instagram, crop, or exaggerate my photos. With everyone going for glamour, effect and quality lately, I am getting sick and tired of all the magazine-cover imitation over-arranged photos. Honestly, some blogs out there disgust me with their pretence and attitude! I am even convinced that albeit better cameras might be nice, they are not necessary. I am doing just fine with our good old Panasonic Lumix and don't feel like I need anything more yet. Additionally, Brisbane offers such a plethora of colors and shapes that there is nothing more I could ask for.

Simplicity is true beauty! So shed your Instragrams, Photoshops, and Picnics and enjoy the simple pleasures of real life without pretence! And here is one more advice: find the beauty in the detail!

Spreading the Halloween Cheer!

Карантината мина! (как Сами тръгна на детска градина след едномесечна карантина от магарешка кашлица, през която ни доведе до фаза скубене коси, пера и други подобни)

Скъпи читатели, скъпи сънародници!

Тъй като съм подготвил речта си мимоходум, ще се спра върху гео-икономическите и еко-метеорологичните условия на нашата обстановка накратко, а след това ще се задълбоча върху по-прозаичните теми, засягащи нашето работническо семейство, които могат да представляват интерес за вашите полу-работнически такива (да не пропуснем да отбележим любимата дядому Тенчому фраза – да пусна една вода и да пия една такава!).

Както е озаглавена тази глава на трудът ми – Карантината мина! Това зове за празненства и пирове, гуляи и веселие. Причината е една – диктаторът на ежедневието ни е сега ангажиран в ежедневни диктатури над нови популации, игри и нови предизвикателства, та не може с предишната си сила да упражнява потисничеството и налудностите си върху изнурения народ! Разбира се, той си плаща висока цена, така както и ние, но предположенията ни са че един ден всичко това ще доведе до всеобщо благоденствие. 

Да уточним цената. Какво това коства на родителите на диктатора в пари и нерви няма равностойност, но всяка пролята крокодилска сълза заплащаме с късчета сърдечен мускул. А те не са малко. По-конкретно – първият ден в градината премина в любопитно проучване на обстановката и създаване на фалшиво впечатление за покой и равновесие. Вторият и третият дни обаче обстановката беше опозната нямаше кого да баламосваме, че в градината ни харесва. Показахме, че искаме да се държим за полата на мама и за...скейта на тати. Та отскубването от ръцете ни преминаваше с душевна драма, съпроводена от крясъци, сълзи и увещания, силно наподобяващи тези на татко му преди да бъде оставен ‘на градина’ на Пушкин 16а. Да, след това твърдения като „Тук всъщност е хубаво” напомнят тези на баща му от рода на „Ама аз защо плачех”, но родителската рана е нанесена и денят вече е преминал в терзания от типа: „как ли се чувства горкото дете”.

Толкова по този въпрос. И тъй като този път не вървим в стандартната последователност, нека докато сме на темата, да споделя два бисера:

„Ох, мамо, много си сладка! Не спираш да бърбориш!”

Докато ми обяснява как се пее една песничка, аз все уж не разбирам и я пея погрешно – той се ядосва и ми казва: „Тате, ти я си карай колата а не пей! Като стигнем ще ти изпея на ухото как е песничката и ще чуеш!”

А след като позакръглих темата около младото поколение, сега да ви затъкна малко и с по-старото.

Бих започнал от това, че тъй-като редът в градината и спокойствието не са установени, ние все още сме леко на нокти, но малко по малко успяваме да се концентрираме върху по-належащите теми и да захапем по-спешните въпроси за задниците. Напримерно (с ‘но’ звучи по-академично, не че нещо не знам граматиката), майката се вихри в гъсти лабиринти от идеи, информация и планиране на докторантурата си. Тя е абсолютно вдъхновена и като ми разказа вчера какво е намислила да прави, и седнахме да го опишем как би се случило във времето, ми се стори, че мисли да прави две докторантури и една специализация в идните 3.5 години. С една дума – луда! Дано с типичното си ‘всяко нещо с времето си’ съм успял да я убедя да остави 5-6 дини на земята, че всичките под една мишница няма да излязат читави нито пък и тя, както е тръгнала.

А като сме се заговорили за дини, тук си купихме една на скромната цена от един жибилион газиолара и се оказа, че е много вкусна и си струва парите. Изглежда тук ги инжектират с нещо още по-сладко от...това, което съм чувал за родината.

Апък аз...къде бе, на мен ми дай лекота и спокойствие. Айляк както се казва. Аз лека-полека си действам, не се претоварвам, а като дойде ред на представяне на проекта си го обличам в колкото се сетя помпозни думи (което между другото се оказа много сложна задача, защото нивото на изказ на работа е около 10-о. Т.е. не се казва: „Какво стана вчера с компютрите, че днес цялата информация е недостъпна”, а се казва нещо от рода на „Vattum, infinitum ordenadorium fixacii, ubi bene ibi patrium, lupum, lupum hominum est?” И аз седя в ъгъла като пукъл с речника и се опитвам да разбера тез хора стандартен латински ли говорят или аз нещо съм го забравил. ‘Щот’ в ресторанта такива думи не са достигали до слуховия ми апарат) и някак си успявам да смая всички кооолко много работа съм свършил.

Хмм..като се замисля, може би пък работя по много. 8-9 часа на ден, + това и почивните дни гледам  да посвърша това-онова. Може би там е работата, че не се чувствам като на работа и ми е абсолютен кеф, та затова не ми се налага да се тормозя. Даже преди няколко дни шефката ми каза да понамаля работното време, че иначе ще изникнат семейни проблеми. 

Та така...работата е удоволствие, а свободното време – размито.

Истина е обаче, че когато се прибера вкъщи съм много много изморен. Това е странно, като се има пред вид, че по цял ден едва си ставам от задника. Не предполагах, че да стоя пред компютъра и да си напрягам почти закърнялия след Щатите мозък ще ми коства толкова енергия. Обикновено едва си вземам душ или си оставам да си мириша, хапваме и съм готов за лягане. Вярно е, че на дребния посерко му се ака всяка сутрин в 6.15-6.30, но все пак не се оплаквам, защото към 7-8 предната вечер обикновено сме се строполили по леглата.

А Бризбън е много приятен! Около нас – красота – паркове, разходки, кафененца...не че сме седнали дори в едно, но е хубаво да знаем, че имаме тази алтернатива. Е, хайде опитахме да седнем на кафе миналата събота. Поръчахме на Сами сок за СЕДЕМ ДОЛАРА! и се прибрахме 10 минути по-късно след като той го изля на първата глътка – целия – върху себе си! Иначе всяка събота ходим на пазар и си купуваме продукти за през седмицата, неделите обикновено се опитваме да организираме нещо весело за Сами. Я при кенгурутата в гората, я при динозаврите в музея – и на нас ни е приятно. Имаме няколко начални приятелски връзки. Една от тях – с Изабела Шопова, написала книгата с пътеписи за Бризбън, която случайно ни попадна във Варна и която се надявам да сте чели вече. Та тя е много мила жена и ни подари нещо като софа-диванче дори, освен че ни покани на вечеря и ни заведе на едно страхотно кафене.

Изобщо, животът започва да ни се отплаща за тормоза и напрежението които ни беше погодил. Остава само да се научим пак да му се радваме без да се съмняваме, че нещо лошо непременно дебне зад ъгъла. Пък ако дойде – тогава ще му мислим. И без друго знам, че жена ми вече има евакуационен план за поне 5-6 неочаквани бедствия. На мен ми остава само да се отпусна на дюшека и да се попека на слънце по течението, преди да е дошъл водопада. Кой за каквото е учил!

Много целувки! Бъдете здрави и нас не ни мислете...поне сега и поне засега.

Colors by Night